Патина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Статуята на свободата е добила зеления си цвят от окисляването на медната си повърхност

Патина се нарича окислителното покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. Естествения процес е бавен (5 – 25 г. за зелена патина върху мед) и зависи от средата. В природата основни катализатори са климатът, химическия състав на въздуха и валежите.

Самата патина играе ролята на защитник на метала от корозия. Наличието на патина в нумизматиката и антиквариата се цени като признак на старост и автентичност.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата патина произлиза от италиански език и означава естествено застаряване на метал (главно мед и медни сплави), камък (например мрамор) и изделия от дърво.

Видове патина[редактиране | редактиране на кода]

Патината бива:

  • благородна
  • доброкачествена
  • груба (нееднородна)
  • бронзова болест
  • изкуствена

Според метала патината придобива различни цветове. Например среброто и оловото потъмняват и може да формират черна патина, докато медта и бронза – зелена.

Метал Цвят на патината Вид на патината
злато топло-жълт, огнено-червен благородна, доброкачествена, груба, „бронзова болест“, изкуствена
сребро блестящо-черен, виолетово-черен, кестеняво-кафяв благородна патина, „бронзова болест“
мед и бронз черен; черно-кафяв; зелен; тъмнокафяв; стоманено-сив; синьо-зелен благородна, доброкачествена, груба (нееднородна)
сребро черен и сиво-черен доброкачествена
сребро от различни видове окиси и соли на медта, калая, оловото, среброто и други метали груба (нееднородна)
мед и бронз червено-ръждив, глинесто-кафяв „бронзова болест“
сребро черен, виолетово-черен, кафяв с различни оттенъци изкуствена
мед и бронз черен, черно-кафяв, зелен и синьо-зелен изкуствена

Изкуствено формиране на патина[редактиране | редактиране на кода]

За изкуствено формиране на патина[1] основно се ползват два метода – химически (с окиси и химични състави), и декоративен (с помощта на бои).

Методи за изкуствено формиране на патина:

  • Зелено оцветяване – монетата се навлажнява с разтвор от 1,5 грама на 25% разтвор на амоняк, 5,25 грама амониев хлорид и 700 грама оцетна киселина.
  • Синьо-зелено оцветяване – повърхността на монетата се покрива с горещ разтвор от 25 грама натриев тиосулфат, 100 грама вода и 7,6 грама оловен ацетат, разтворен в 100 грама вода. Преди употреба двата разтвора се смесват.
  • Зелено-кафяво оцветяване – монетата се потапя за няколко минути в кипящ разтвор от 100 грама вода, 125 грама меден сулфат, 60 грама бертолетова сол и 2 грама калиев перманганат.
  • Стоманено-сиво оцветяване – сиво преминаващо във виолетово оцветяване на медната монета се постига, като се потопи в разтвор от 3% антимонов хлорид, за да не потъмнее разтворът се прибавят няколко капки солна киселина.
  • Черно оцветяване – интензивно, черно оцветяване на медните монети се постига като се навлажнят с разтвор от 1000 грама вода, 20 грама натриев полисулфид и 10 грама амониев хлорид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]