Пейсмейкър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пейсмейкър за имплантация
Руски пейсмейкър подготвен за имплантиране

Пейсмейкърът или електрически кардиостимулатор е медицински прибор, предназначен за въздействие върху ритъма на сърцето. Основната задача на сърдечния стимулатор е да поддържа сърдечния ритъм на сърцето на пациента.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият в света сърдечен стимулатор за имплантиране на фирма Siemens Elema

За първи път способността на електрическия ток да предизвиква въздействие върху мускулите като ги активира е забелязано от италианеца Луиджи Галвани. През следващите години руски учени изследват особеностите на въздействието на електрическия импулс върху сърцето.

През 1958 година шведски учени създават първия готов за имплантиране т.е. изцяло намиращ се под кожата на пациента стимулатор на сърдечната дейност. Срокът на работа на тези устройства е от 12 до 24 месеца.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Една най-честа причина за поставяне на пейсмейкър е аритмията.

Основни функции на пейсмейкъра[редактиране | редактиране на кода]

Пейсмейкърът представлява прибор разположен в херметичен метален корпус с неголям размер. В корпуса се поставя батерия и микропроцесорен блок. Всички съвременни устройства възприемат собствената електрическа активност на сърцето и при възникване на пауза или друг вид нарушение на ритъма или проводимостта за определено време приборът започва да генерира импулси за стимулиране на миокарда. В случай, че има нормален собствен ритъм, пейсмейкърът не генерира импулси. Това се нарича работа „при нужда” (on demand).

Съществуват пейсмейкъри за имплантиране с функция за честотно адаптиране. Те са снабдени с датчик, който дава данни за физическата активност на пациента. Този датчик може да датчик на ускорение или датчик, който определя моментната вентилация на дробовете или изменение на параметрите на електрокардиограмата. При това може да се променя (увеличава или намалява) сърдечния ритъм в зависимост от натоварването на пациента.

Съвременните пейсмейкъри могат да събират и съхраняват данни за работата на сърцето. С помощта на специален програматор лекарят може да прочете данните, да ги анализира и да види какви нарушения са получени. Това може да му позволи да назначи подходящо медикаментозно лечение, както и да избере подходящи параметри на стимулирането. Проверката на прибора трябва да се прави поне веднъж на 6 месеца.

Правила за поведение на хора с пейсмейкър[редактиране | редактиране на кода]

Всеки пациент с пейсмейкър трябва да се подлага на определени ограничения:

  • Не трябва да се подлага на мощни магнитни и електромагнитни полета, полета със СВЧ, както и каквито и да магнити до мястото на имплантиране.
  • Не трябва да работят с електрически инсталации, за да не получат случайно електрически удар.
  • Не трябва да се подлагат на изследване с магнитно-резонансна томография.
  • Забранено е подлагането на повечето методи на физиотерапия, както и някои козметични манипулации, свързани с електрически ток.
  • Забранява се извършването на изследвания с ултразвук.
  • Забранява се нанасянето на удари в гърдите в областта на пейсмейкъра.
  • Забранено е използването на монополярна електрокоагулация.
  • Всякакви видове мобилни и безжични телефони не трябва да се доближават по-близо от 20-30 см. до него. Също така да не се доближава близо аудиоплейер.
  • Може да се използват инструменти, включително и електроинструменти, ако са изправни електрически, но е добре да се ограничи използването на перфоратори и косачки на трева. Да се ограничава физическата работа и спорт, свързани с удари и големи натоварвания в раменния пояс. Електромагнитните устройства за контрол в магазините и летищата е по-добре да се избягват или да се съкрати максимално престоя около тях.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Электрокардиостимуля́тор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.