Направо към съдържанието

Петър Марев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Марев
български лекар и писател
Роден
Починал
Медицина
ОбластХасково
Учил примедицински институт „Николай Петрович Павлов“ в гр. Пловдив
Работил ввоенен лекар на поделение 55430 – Хасково
Известен сЛекар, истински войник, поет , писател, сатирик, публицист, общественик

Д-р Петър Василев Марев е български лекар и писател.[1]

Роден е на 30 септември 1937 г. в Хасково. Завършва гимназия с пълно отличие в родния си град и е приет във Висшия медицински институт „Николай Петрович Павлов“ в Пловдив. 1963 г. завършва висшето си образование и е назначен по разпределение за военен лекар на поделение 55430 – Хасково. През 1972 г. е преназначен за военен лекар във Военна болница – Хасково, като началник на отделение „Физикална терапия и рехабилитация“. Като такъв се пенсионира – ОЗ Полковник Д-р Петър Марев. За това го наричат „Полковник в армията и генерал в сатирата“.

Петър Марев е първият демократично избран председател на Клуба на дейците на културата в Хасково. В годините по време на прехода води самостоятелна публицистична рубрика по радио възел Хасково. Негова е инициативата за създаване на Клуб на хумориста чийто председател става.

Лекар, истински войник, поет, писател, сатирик, публицист, общественик. Издава 22 книги – стихотворения, поеми, разкази, епиграми, хумор и сатира.

  • Червена бие в мен кръвта (1971)
  • В ръката с мак (1971)
  • Спасена тишина (1977)
  • Милост за любов (1993)
  • Алея на глупаците (2001)
  • Индийско орехче и дедукция (2003)
  • Самоиронии (2009)
  • С око, жълто като „Балантайн“ (2013)
  • Откровението а солта (2013)
  • Юбилейник (2013)
  • Държава – втора употреба (2013)
  • Изключение от правилото (2014)
  • В минути на акациев размисъл (2014)
  • Като оброк и клетва (2014)
  • Мушитрънката (2014)
  • Камък в блатото (2015)
  • Свят всякакъв (2015)
  • Невероятно, но факт (2016)
  • Маратон в делника (2016)
  • Цял отбор и все юнаци с калпаци, без калпаци (2016)
  • Цветни детски картини в стихове (2016)
  • Бръмбар в главата (2017)
  • Голяма награда на Сливенски огньове – „Златна лира“ 1972 г.[2]
  • Голямата награда за поезия на Съюза на българските писатели съвместно с БАН за посветената на 1300 години България поема „България“.
  • Голямата награда на Комитета за култура за поезия – 1983 г.
  • Почетен знак на град Толбухин за поемата „Непокорена земя“
  • Голямата награда на списание „Български войн“ за поезия
  • Носител на наградата за цялостен принос в областта на литературата и изкуството „Александър Паскалев“ за 2013 г. [3]
  1. диверзни. Биография 1
  2. диверзни. Haskovo.info
  3. Марева, Констанца Хаджидемирева. Личности от елита на Хасково том 6, 7 и 1. Хасково, Арт Профил, 2016 г. и 2016 г. с. 146 – 183 в Том 6, и целият том 7 (ето и статия от хасково инфо за първите два тома https://haskovo.info/27194/).