Петър Скорчев
| Д-р Петър Скорчев | |
| Роден |
Шумен, България |
|---|---|
| Починал | 1957
Варна, България |
| Учил във | Варна (гимназия), Инсбрук, Виена (медицина) |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Петров Скорчев |
| Майка | Вичка Кърджиева |
| Братя/сестри | Тодор, Николай, Ванча Скорчеви |
Петър Димитров Скорчев е изявен български лекар с интереси в бактериологията и епидемиологията. Директор е на Варненската бактериологична и противобясна станция от 1926 до 1952 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Д-р Петър Скорчев е роден на 8 май 1881 г. в град Шумен. Баща му Димитър Петров Скорчев (1846-1921) е преселник от Трявна.[1] През 1898 г. завършва класическата гимназия в гр. Варна, след което следва седем семестъра хуманна медицина в Инсбрук (Австрия) и продължава обучението си във Виена. Там се дипломира като доктор по медицина през 1905 г. След завръщането си в България е назначен за участъков лекар в Каварна (1906 – 1908). През периода 1909 – 1926 г. д-р П. Скорчев се установява в родния си град Шумен, където заема длъжността старши градски лекар. В Шумен той работи като бактериолог в Общинската бактериологическа лаборатория (1906 г.) и инспектор по маларията за Шуменски окръг. През 1916 г. завършва курс по бактериология в София.
Участва в Балканската и Първата световна война като дружинен лекар и началник бактериолог на III Армейска бактериологическа лаборатория в Добрич. През 1925 г. д-р Скорчев е поканен от варненския кмет Петър Стоянов и председателите на постоянните комисии на Варна и Шумен да заеме длъжността директор на Противобясната и бактериологична станция във Варна.[2]
Директор е на Варненската бактериологична и противобясна станция от 1926 до 1952 г. През 1947 г. д-р Скорчев въвежда своя модификация на противобясна ваксинация. На Конференция по беса в София през същата година, д-р Скорчев докладва резултатите от своя труд и получава признанието на медицинската общност.
Личност с разностранни интереси от областта на филологията, езикознанието и етнографията.[3]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На д-р Петър Скорчев има наименувана улица в град Варна.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Зараза и болест“, Шумен, Печатница Спас Попов, 1924 г.[4]
- Скорчев, П., Отчет на бактериологичната и противобясна станция, Варна, 1929, ВОВ, 1931, бр. 243, с. 4 и ВОВ, 1928, бр. 159, с. 1
- „Пубертетната възраст, физиология и патология“, Варна, Печатница Войников, 1936 г.
- Скорчев, П., Исторически очерк на Варненската бактериологическа лаборатория, Противобясна станция и Окръжна санепидстанция (1926 – 1951 г.), гр. Сталин, 10.11.1951 г. машинопис, ВДА, ф. 93, оп 1, ае 1
- Скорчев, П., Кратки животописни бележки, 1952, ВДА, ф. 1369, оп 1, ае 1
- Скорчев, П., Исторически очерк на Бактериологичната лаборатория в Шумен и Варна, ръкопис, 09.01.1954 г., ВДА, ф. 1369, о 1, ае 68, 14 л.
- Чуждата дума в нашата кухня. – Български език, 1956, № 2, с. 158 – 169.[5]
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- „Принос към побългаряването на имената на селищата по нашите крайбрежия“, сп. „Морски сговор“, год. 9, кн. 10, 1932 г., Варна
- „Насоки за побългаряването на селищните названия в Добруджа“, в-к „утринна поща“, 21 окт. 1940 г., Варна
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ангелова, Росица. Шуменци в белгийски учебни заведения (Края на ХІХ – Началото на ХХ ВЕК) // ГОДИШНИК НА ШУМЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“ / ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ XXХIII A / 2. 2022. с. 149.
- ↑ Иванова, Елияна. Д-р Петър Скорчев и неговият принос в борбата с беса във варненски регион и североизточна България / Културното наследство на Варна и черноморския регион. Варна, ИЗВЕСТИЯ НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ, 2022.
- ↑ РБ "Пенчо Славейков" – Варна. Варна като духоободрително летовище
- ↑ Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна. Д-р Петър Скорчев
- ↑ Библиография