Направо към съдържанието

Петър Тодоров (архитект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за архитекта. За политика вижте Петър Тодоров.

Петър Тодоров
български архитект
Роден
18 март 1948 г. (76 г.)

Петър Веселинов Тодоров е български архитект, живеещ и работещ във Виена, Австрия.

Петър Тодоров е роден на 18 март 1948 г. в София, България. През 1972 г. завършва архитектура във ВИАС София и постъпва на работа като проектант в Главпроект, в ателието на арх. Стефка Георгиева,[1] където чиракува по нейни проекти, но има и собствени работи, самостоятелно или в съавторство с колеги – Огнян Симеонов, Иво Цолов, Георги Берберов, Константин Антонов.

От 1982 г. е преподавател в катедра Обществени сгради към Архитектурния Факултет на ВИАС.

От 1990 г. постоянно живее и работи във Виена, Австрия. Там получава диплома от Архитектурния факултет на Техническия университет.[2]

От 1992 – 1994 г. работи в ателието на арх. Йоханес Шпалт и в ателието на арх. Вилхелм Холцбауер от 1994 – 2003 г. , където участва в реализацията в колектив на неговите големи проекти Нова сграда на австрийската национална банка във Виена и Нервно-психиатрична клиника в Линц.[3]

През 2003 г.[4] основава с партньорите си Удо Шустер, Херберт Шиф и Кристиан Шупа фирмата Skyline Architekten ZT.GmbH,[5] Виена.

Проекти, конкурси и реализации

[редактиране | редактиране на кода]

Над сто проекта[3], самостоятелно и с партньори, за градоустройство, обществени и жилищни сгради. Извадка:

  • „Дуна Тауър“ офис сграда в Будапеща, Унгария, 2004 – 2006, заедно с Херберт Шиф и Удо Шустер – skyline-architelten.at, и в съавторство с унгарския архитект Георги Фазакаш (реализиран)[6]
  • „Erste Bank“ – Юроп Тауър, офис сграда в Будапеща, Унгария, 2004 – 2006, в съавторство с унгарския архитект Георги Фазакаш, и заедно с Херберт Шиф и Удо Шустер – skyline-architelten. (реализиран)[7]
  • Конферентен център и хотел във Везенуфер, Австрия, 2008, проектиран с Удо Шустер и Кристиан Шупа – skyline-architelten. (реализиран)[8]
  • BWT офис сграда на компанията „Best Water Technology“ в Будаьорс, Унгария, 2009, заедно с Юрген Кестнер – skyline-architelten. (реализиран)[9]
  • „Тауерн“ СПА & хотел 4*, Цел ам зее – Капрун, провинция Залцбург, 2005 -2010, обект на ВАМЕД (реализиран)[10]
  • „Вила К“ в Горна Австрия, 2018 (реализиран)[11]
  • Детска и младежка психиатрия към Обединена болница, Виена, 2018, обект на ВАМЕД, проектиран с Удо Шустер, Кристиан Шупа, Херберт Шиф и skyline-architelten. (реализиран)
  • Паметник „300 години от Чипровското въстание“, 1988, заедно с Пл. Михайлов, Г. Стоичков, скулптор Марко Марков[3] (реализиран)
  • Конферентен център във Везенуфер, Австрия[4] 2008, Награда на австрийския институт за Опазване на паметниците на културата, и 2009, Златен медал на ИНТЕРАРХ, София, България,
  • Проект жилищна сграда Вилхелм казерне, Виена, Австрия[12] 2009, Награда „VIZAR“ София,[12] България
  • Вила К 2021, ArchDaily Builging oft he Year Award, Номинация[13] и 2021, BigSEE Architecture Award, Първа награда[14]
  • 2012 Peter Todorov / Architecture I Архитектура[15], ISBN: 978-954-8208-92-5, изд. „Екслибрис“
  • 2022 Peter Todorov / Architecture II Архитектура, ISBN: 978-619-7115-47-5, изд. „Екслибрис“
  • Изложба на творчеството на арх. Петър Тодоров в САБ, София и в други градове, 2016[16]
  1. nextroom.at // 2022-07-02.
  2. Хюбнер, Ралф. Who is who in Österreich. Германия, C.H. Beck, D-86720, Nördlingen, Германия, 2012. ISBN 978-3-7290-0117-6. с. 1740.
  3. а б в Architecture / Архитектура. България, exLibris, 2012. ISBN ISBN 9789548208925.
  4. а б Никола Петков, Петър. списание Българите в Австрия // 2009-12-01. Посетен на 2022-07-02.
  5. Skyline Architekten
  6. „Дуна Тауър“
  7. „Erste Bank“ – Юроп Тауър
  8. Конферентен център и хотел
  9. BWT офис сграда
  10. „ТАУЕРН“ СПА & ХОТЕЛ 4*
  11. ВИЛА К
  12. а б Vizar Awards // 2007-05-24. Посетен на 2022-07-02.
  13. archdaily.com // 2020-06-16. Посетен на 2022-07-02.
  14. BigSee.eu // Посетен на 2022-07-02.
  15. Peter Todorov / Architecture I Архитектура. България, exLibris, 2012.
  16. Невена Праматарова. https://bnr.bg/hristobotev // 2015-10-16. Посетен на 2022-07-02.