План Полсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Планът „Полсън“ (на английски: Paulson plan) или Планът за спасение на финансовата система на САЩ (на английски: Proposed bailout of U.S. financial system), познат в официалната терминология на държавния департамент на САЩ като Акта от 2008 година за извънредна икономическа стабилизация (на английски: Emergency Economic Stabilization Act of 2008 (EESA)) е план за преодоляване на последствията от финансовата криза след 2007 г.

Планът е разработен след серия банкрути на американски банки, включително Лемън Брадърс. Планът предвижда предоставяне от федералния резерв на заеми на закъсали банки в размер на 700 млрд. долара, което по съществото си е държавна помощ за корпорации, при това виновни за финансовата криза. Втората част от плана предвижда значителни данъчни облекчения за поддържане на енергетиката, преди всичко - алтернативната.

Автор на плана е Хенри Полсън (Henry Merritt „Hank“ Paulson Jr.) — 74-и министър на финансите на САЩ и бивш президент и главен изпълнителен директор на Голдмън Сакс. Всичко това вбесява общественото мнение в САЩ и в резултат на това се формира ново Чаено парти.

Основни положения на плана[редактиране | редактиране на кода]

Планът Полсън предвижда:

  • програма за окрупняване (сливане) на проблемни активи (бейлаут);
  • данъчни облекчения за бизнеса и населението;
  • специални стимули в сферата на енергетиката.

Терминът „бейлаут“ (на английски: bailout) означава финансова политика по окрупняване под шапката на държавата на финансови учреждения, основно банки имащи т.н. „токсични активи“ (несъбираеми кредити), с цел недопускане на масов банкрут и колапс на финансовата система. Следствие от тази финансова политика и финансово управление се появява неминуемо ръст на бюджетния дефицит и инфлация. През 2011 г. настъпва дългова криза в САЩ.

Критика на плана[редактиране | редактиране на кода]

Група конгресмени-републиканци наричат „плана Полсън“ - „социализъм“, и излизат с алтернативен план. По тяхно мнение проблемните активи трябва да се окрупнят в специален хедж фонд, което би било застраховка за недопускане на заразяване и не би убъркало сметките, като по този начин финансовото управление би било по прозрачно и ефективно. Най-видния критик на плана е Ричард Шелби.

Източници[редактиране | редактиране на кода]