Политическа антропология

Политическата антропология е научна дисциплина, анализираща „архаичните общества“, в които държавата не е ясно конструирана и общества, в които държавата съществува и показва много силно отличаващи се една от друга конфигурации.

Монтескьо - главният основоположник на политическата антропология.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Политическата антропология е средство за откриване и изследване на различни институции и практики, осигуряващи управлението на хората. Тя разглежда проблема за държавата, за нейния генезис и първоначалните и форми. Дефинира се преди всичко чрез осмислянето на политическата екзотика и сравнителния анализ, до който довежда. Основоположник на политическата антропология е Шарл Монтескьо.

Основни цели[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели, които си е поставила политическата антропология са: 1. Определяне на политическото, което да не го свързва нито само с т.нар. исторически общества, нито предимно с наличието на държавен апарат 2. Изясняване на процесите на формиране и на трансформация на политически системи 3. Сравнителен анализ, който да разглежда различните прояви на политическата реалност в цялата нейна историческа и географска широта.

Методи[редактиране | редактиране на кода]

1. Генетичен подход – анализира процеса на създаване на елементарна държава, преминаването от обществата, изградени върху „родството“ към политически общества.
2. Функционалистки подход – идентифицира политическите институции в т.нар. примитивни общества въз основа на изпълняваните функции.
3. Типологичен подход – има за цел определянето на типовете политически системи, класифицирането на формите на организация на политическия живот.
4. Терминологичен подход – опитва се да даде строго определение на основните понятия: политическо действие, власт, управление, длъжност.
5. Структуралистки подход – заменя генетичното или функционалисткото изследване с изследване на политическото въз основа на структурални модели.
6. Динамистки подход – стреми се да улови динамиката на структурите, както и системата на конституиращите ги отношения.