Полска поветица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полска поветица
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Картофоцветни (Solanales)
семейство:Поветицови (Convolvulaceae)
род:Поветица (Convolvulus)
вид:Полска поветица (C. arvensis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Полска поветица в Общомедия
[ редактиране ]

По̀лската поветица (Convolvulus arvensis), наричана също и обикновѐна повѐтица,[1] е вид многогодишно увивно растение от семейство Поветицови.[2]

Видът произлиза от Европа и Азия, но е пренесен от човека из цял свят. Има две разновидности:

  • Convolvulus arvensis var. arvensis – с по-широки листа;
  • Convolvulus arvensis var. linearifolius – с по-тесни листа.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Коренищата на полската поветица достигат до около 2,5 метра на дължина. Стеблата обикновено са дълги от 40 до 150 cm. Листата на растението са яйцевидни, триъгълни до линейни, с дължина от 1 до 5 cm и с ширина от 0,6 до 4 cm. Цветовете са разположени по един или по два (по-рядко по три) в пазвите на листата, а на цвят са бели или бледо розови. Цъфти от май до октомври, а едно растение е способно да образува от 25 до 300 семена годишно. Семената имат много голяма издръжливост и се пренасят от водата и птиците.[3]

Растението се среща по тревисти, каменисти и храсталачни места. В България е разпространено навсякъде до 1000 m надморска височина. В селското стопанство се счита за плевел, но в народната медицина се счита за лечебно растение.[3] Полската поветица съдържа няколко алкалоида, сред които тропин, тропинон и кускохигрин, които я правят токсична.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Н. Стоянов, Б. Китанов. Диви полезни растения в България. 1960. с. 303.
  2. Parnell, J. and Curtis, T. 2012. Webb's An Irish Flora. Cork University Press. ISBN 978-1-85918-478-3
  3. а б Полска поветица // Българската флора онлайн. Посетен на 21 септември 2019.
  4. Vet Hum Toxicol. 1995 Oct;37(5):452 – 4. Toxicity of field bindweed (Convolvulus arvensis) to mice. Schultheiss PC1, Knight AP, Traub-Dargatz JL, Todd FG, Stermitz FR.