Пол Адам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Адам
Paul Adam
Портрет на автора от 1904 г. от фотографа Надар
Портрет на автора от 1904 г. от фотографа Надар
Роден 7 декември 1862 г.(1862-12-07)
Починал 2 януари 1920 г. (на 57 г.)
Париж, Франция
Професия романист, критик
Националност французин
Активен период (1885-1920)
Жанр исторически роман, еротика
Направление натурализъм, символизъм
Дебютни творби „Мека плът“ (1885)
Пол Адам в Общомедия

Пол Адам (на френски: Paul Adam) e френски романист, драматург и критик.

Неговите ранни творби са определяни като произведения на натурализма и символизма. По-късно авторът печели популярност със своите исторически и социални романи.[1]

Биогарфия[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира с натуралистичния роман „Мека плът“ (Chair molle, 1885), с който предизвиква скандал. Срещу автора е повдигнат съдебен процес. Вторият роман „Мен“ (Soi, 1886) на писателя е определян за произведение на символизма.[2] Същата година, заедно с Жан Море, издава Le Thé chez Miranda, също пример за ранния символизъм.

Адам създава 2 литературни ревюта: Led Carcan с Жан Ахалберт и Le Symboliste с Море и Густав Кан, които излизат през 1886 г.[1] Следващите художествени творби на Адам включват: „Червените тоги“ (Les robes rouges, 1896) за провинциални магистрати; „Силата на злото“ (La Force du mal, 1896) - книга за лекари; „Тайната на тълпите“ (Le Mystère des foules, 1895), в която се засягат социални проблеми.[2]

От 1899 до 1903 г. Адам пише цикъла „Времето и животът“ (Le Temps et la Vie), който има за цел да опише живота на французите в периода 1800-1830 г.,[1] но е и история за семейството на писателя.[2]

Писателят пътува много по света и написва 2 книги за своите посещения в Америка Vues d’Amérique (1906) и Le Trust (1910). Jeunesse et amours de Manuel Héricourt от 1913 г. е автобиография на Адам, написана като роман.[1]

Френският писател се счита за обновител на историческия роман заради неговите задълбочени психологически анализи на фона на политически и военни събития.[2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мека плът“ (Chair molle) (1885)
  • „Мен“ (Soi) (1886)
  • Les Demoiselles Goubert (с Жан Море, 1886)
  • Le Thé chez Miranda (с Жан Море, 1886)
  • La glèbe (1887)
  • Les Volontés merveilleuses: Être (1888)
  • Les Volontés merveilleuses: L'essence de soleil (1890)
  • Les Volontés merveilleuses: en décor (1890)
  • L'Époque: Le Vice filial (1891)
  • L'Époque: Robes rouges (1891)
  • L'Époque: Les Cœurs utiles (1892)
  • L'Automne (1893, цензорирана пиеса)
  • Le Conte futur (1893)
  • Critique des mœurs (1893)
  • Les Images sentimentales (1893)
  • Princesses byzantines (1893)
  • La Parade amoureuse (1894)
  • „Тайната на тълпите“ (Le Mystère des foules) (1895)
  • Les Cœurs nouveaux (1896)
    Нови сърца, изд. „Георги Д. Юруков“ (1921), прев. Мара Юрукова
  • „Силата на злото“ (La Force du mal) (1896)
  • L'Année de Clarisse (1897, с илюстрации от Гастон Дарбу)
  • La bataille d'Uhde (1897)
  • Le Vice filial (1898, с илюстрации от Жан Дедин)
  • Времето и животът (Le Temps et la Vie):
  1. La Force (1899)
  2. L'Enfant d'Austerlitz (1901)
  3. La Ruse, 1827 – 1828 (1903)
  4. Au soleil de juillet, 1829 – 1830 (1903)
  • Basile et Sophia (1901)
    Базили и София, изд. „Цвят“ (1921), прев. Николай Райнов
  • Lettres de Malaisie (1898)
  • Le Troupeau de Clarisse (1904)
  • Le Serpent noir (1905)
  • Vues d'Amérique (1906)
  • Clarisse et l'homme heureux (1907)
  • La Morale des Sports (1907)
  • La cité prochaine (1908)
  • Les Impérialismes et la morale des peuples (1908)
  • Le Malaise du monde latin (1910)
  • Le Trust (1910)
  • Contre l’Aigle (1910)
  • Stéphanie (1913)
  • Le Lion d'Arras (1919)
  • Notre Carthage (1922)
  • Dieu (1924, публикувано посмъртно в издателство La Phalange)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г The Editors of Encyclopaedia Britannica. Novelists A-K. // Encyclopaedia Britannica.
  2. а б в г Самоковлиева 1998, с. 9.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Самоковлиева, София. А. // „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9. (на български)