Порт Юлий
Порт Юлий (на латински: Portus Julius; алтернативно име Iulius) е „домашното“ пристанище на западния флот на Римската империя (източния флот се намира в Порт Равена). Пристанището се намира в западния край на залива на Неапол и се състои от три водни обекта: езерото Аверно, Лукринското езеро и природните вътрешни и външни пристанища зад нос Мизено. Името му „Порт Юлий“ е в чест на Октавиан Август.
Построяване[редактиране | редактиране на кода]
За да се предотвратят честите нападения срещу корабите доставящи провизии за Рим извършвани от Секст Помпей (син на Помпей Велики), Марк Агрипа създава сигурно пристанище, в което да постои флот способен да се противопостави на пиратите водени от Секст.
Комплексът е построен между 37 – 36 пр.н.е. от архитекта Луций Кокцей Ауктус.[1] За тази цел Агрипа съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достига до морето,[2] кръстено е „Юлий“ в чест на добрия приятел и покровител на Агрипа – Октавиан.[3] Дълъг един километър тунел Grotta di Cocceio[4] свързвал езерото Аверно с Куме.[5][6] Тунелът е достатъчно широк за да преминат две каруци едновременно, а светлина и въздух се осигуряват от шест вертикални шахти, които са изкопани в хълма под който се намира тунелът.[5]
Скоро след успешната кампания срещу пиратите, пристанището е изоставено поради бързото натрупване на тиня на дъното му, което пречи на способността на корабите да плават в него. Близкият град Мизено става военноморската база за Западното Средиземноморие.[7]
Сегашно състояние[редактиране | редактиране на кода]
Очертанията на „Порт Юлий“ могат да се видят и днес, макар и в намален размер от някогашния: едно от трите езера на оригиналното пристанище – Лукринското е със значително намален размер след появяването на вулканичния конус на вулкана Monte Nuovo („Нова Планина“) в средата на езерото през 16 век.[8] Промяната на бреговата линия през вековете също е оказала влияние, като е оставила голяма част от пристанищните съоръжения под водата; някои от тях могат да се видят от специализирани лодки със стъклено дъно или чрез леководолазно гмуркане.
- Подводен археологически парк Бая
-
Подводни останки от „Порт Юлий“ -
Подводни останки от „Порт Юлий“ -
Мозайка от „Порт Юлий“ -
Мозайка от „Порт Юлий“ -
Част от Амфора от „Порт Юлий“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rodrigues, Traviglia 2020, с. 361.
- ↑ Reinhold 1933, с. 29 – 32.
- ↑ Светоний, Живота на Август 16.1
- ↑ Bilotta, Flora, Lirer, Viggiani 2013, с. 248.
- ↑ а б Mutton 2022.
- ↑ Страбон 1923, с. 4.5.
- ↑ Reinhold 1933, с. 32.
- ↑ Antonio Parascandola, „Il Monte Nuovo ed il Lago Lucrino“, в: Bollettino della Società dei Naturalisti in Napoli, vol. LV, 1944 – 1946
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Rodrigues, Traviglia, Jennifer A, Arianna. IKUWA6: proceedings of the Sixth International Congress for Underwater Archaeology // Oxford, Archaeopress Publishing Ltd, 2020. ISBN 9781784916435. (на английски)
- Reinhold, Meyer. Marcus Agrippa. A biography // Geneva, New York, The W. F. Humphrey Press, 1933. (на английски)
- Страбон. География // Loeb Classical Library, 1923. (на английски)
- Bilotta, Flora, Lirer, Viggiani, Emilio, Alessandro, Stefania, Carlo. Geotechnics and Heritage: Case Histories // CRC Press, 2013. ISBN 9781138000544. (на английски)
- Mutton, Karen. Subterranean Realms: Subterranean & Rock Cut Structures in Ancient & Medieval Times // Adventures Unlimited Press, 2022. ISBN 978-1948803434. (на английски)