Правни науки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Правните науки имат за предмет изучаването на правото като единна система от правни норми, които регулират човешкото поведение във всички и всякакви ситуации. В този контекст, правото е социално явление със своя история. Правото еволюира заедно с развитието на обществото. Същевременно съвременното право не е само норми, а е изградено и организирано в правна система, като всеки правен акт преследва определени цели, за означение на които си употребява израза - цел на закона. Правната наука изучава правото в неговата систематика и вътрешна непротиворечива цялостност. В исторически аспект, правните науки изследват и изучават идеите на и за правото, които са част от философските и политическите идеи, съществували във всяко едно общество още от древността с възникването на първите цивилизации.

Исторически контекст за възникването[редактиране | редактиране на кода]

Първата организирана и подредена система на правото възниква в Древен Рим, макар писани закони да е имало още в древността при развитите цивилизации в и около т.нар. плодороден полумесец. На практика системата на римското право доразвива и усъвършенства достиженията на древногръцкото право в античността, което от своя страна взаимства редица правни регламенти, компоненти и елементи от Древния Изток (виж Законник на Хамурапи и Цилиндър на Кир).

След налагането на християнството за държавна религия в Римската империя, по времето на Юстиниан Велики, цялата правна материя в областта на римското частно право е кодифицирана в Corpus Iuris Civilis. Първият чисто теоретичен (което ще рече според съвременните разбирания и донякъде научен) интерес към изучаването на правото като обществен феномен се наблюдава още с възникването на първите средновековни университети, а пионери в тази област са гласаторите.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Съвременни правни науки[редактиране | редактиране на кода]

Карл Савини е с най-голям принос при възникването на съвременното право

Модерните правни науки предполагат съществуването на достатъчно развити правни системи, които изискват допълнителна рационализация на непосредствените практически нужди. Постепенно схоластичния метод на религията при изучаването и развитието на правото е изоставен и заменен от по-практичния правен рационализъм през епохата на класицизма. В тази евлоюционна парадигма на развитието на правните науки значима е ролята през епохата на просвещението на т.нар. естественоправници, които философски издигат като своеобразен правен идеал - свободата.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Същинско развитие с еволюционен скок правните науки бележат през XIX век, когато са извършени и първите съвременни кодификации с практическа насоченост - Наполеоновия кодекс и Германски граждански законник.[източник? (Поискан преди 16 дни)] Основата на която се развиват науките за правото е позитивното право, а школата благодарение на която е осъществен този еволюционен скок в развитието е германската историческа.[1]

Правните дисциплини като част от социалната наука[редактиране | редактиране на кода]

Към БАН от 1947 г. съществува Институт за държавата и правото. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John H. Merryman et al., The Civil Law Tradition: Europe, Latin America, and East Asia, Cases and Materials 481 (LexisNexis ed., 1994) (reprinted 2000).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]