Прамбанан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прамбанан
Общ вид на комплекса
Общ вид на комплекса
Местоположение
Местоположение в Индонезия
СтранаFlag of Indonesia.svg Индонезия
ОстровЯва
Археология
Видкомплекс от ранносредновековни индуски храмове
Периодначалото на X век
Сайтwww.borobudurpark.com/prambanan.php
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеPrambanan Temple Compounds
РегионАзия и Океания
Типкултурен
Критерийi, iv
Вписване1991
ID642
Прамбанан в Общомедия

Прамбанан (на явански: ꦫꦫꦗꦺꦴꦁꦒꦿꦁ; на санскрит: प्रम्बानन) е комплекс от ранносредновековни индуски храмове (чанди), разположен в централната част на остров Ява, на 18 km от Джокякарта на южния склон на вулкана Мерапи.[1] Най-вероятно храмът да е построен в началото на X век. Реставриран е от нидерландски учени в периода от 1918 до 1953 г. и през 1991 г. е признат от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Напречно сечение на храма на Шива

Комплексът се състои от осем главни храма, както и от 250 отделни по-малки храма, които заобикалят главните храмове. Трите най-големи храма, наречени „трите свети места“ са посветени на тримата богове: Шива-разрушителят, Вишну-запазващият и Брахма-творецът. Това отговаря на основната структура на Тримурти: Великата троица на индуизма.

Галерия на релефите[редактиране | редактиране на кода]

Галерия от комплекса Прамбанан[редактиране | редактиране на кода]

Възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 започва реконструкцията на комплекса, която не е завършена още. При това основен проблем е намирането и правилното определяне на оригиналното място на камъните. Някои от тях се намират на други строежи, много отдалечени от първоначалното си място. Затова отново се построяват зданията, за които се откриват 75 % от оригиналния материал. Това е причината в комплекса много от малките храмове да са маркирани само с основите си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prambanan Temple Complex. // Архивиран от оригинала на 6 октомври 2011. Посетен на 12 август 2011. Архив на оригинала от 2011-10-06 в Wayback Machine.