Преходен фосил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Преходните фосили (популярно наричани липсващо звено или липсващи звена) са фосилизирали останки от преходни форми на живот, които илюстрират еволюционния преход. Те могат да бъдат идентифицирани посредством наличието на примитивни (плезиоморфни) белези, които липсват при сравнение с произлезлите от тях индивиди, така, както са определени от кладистиката. Съществуват множество примери за преходни фосили, включително такива на приматите и ранните човешки популации.

Според теорията на модерния еволюционен синтез всички популации от организми са в преход. Поради това, понятието „преходна форма“ следва да се счита за обикновен човешки конструкт, предназначен да опише определена форма, която представя по ярък начин конкретен еволюционен етап. Съвременните „преходни“ форми могат да се нарекат „живи фосили“, но на кладограмата, представяща разклоненията на живите форми, преходният фосил ще представлява организъм, намиращ се в близост до точката, където индивидуалните родословия (клади) се разклоняват.

Връзка с еволюционната теория[редактиране | edit source]

1850 Described Hominin species, 1850
1900 Described Hominin species, 1900
1950 Described Hominin species, 1950
2002 Selection of described Hominin species, 2002
Тези диаграми показват как по години се е развивало знанието за вида Homininae. Всеки вид е представен като правоъгълник, показващ диапазона на черепния капацитет на този вид, както и датите, в които съответната проба се е появила във фосилния архив. Последователността на диаграмите показва, как забележимо „липсващо звено“ или дупка между видовете във фосилния архив може да бъде запълнена с нарастването на фосилни открития.

През 1859 г., когато е публикувана Произход на видовете на Чарлз Дарвин, фосилният архив е слабо познат, поради което Дарвин посочва липсата на преходни фосили като „най-очевидното и най-голямо възражение, което може да се направи срещу теорията ми“. Той все пак дава обяснение за това, като посочва изключителните несъвършенства на геологичния архив по онова време.[1] Той обръща внимание на слабата събираемост на фосили, но описва наличната информация като показваща модели, които следват от неговата теория за онаследяване с модификации и естествен отбор.[2] Археоптериксът е открит само две години по-късно, през 1861 г., и представлява класическа преходна форма между динозаврите и птиците. От тогава до днес са открити много други преходни фосили и поради това се смята, че са налице обилни доказателства за връзките между главните групи животни.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Darwin 1859, с. 279-280
  2. Darwin 1859, с. 341-343
  3. Prothero, D. Evolution: What missing link?. // {{{journal}}} (2645). New Scientist, 2008-02-27. с. 35–40.

Източници[редактиране | edit source]

  • Browne, E. Janet. Charles Darwin: vol. 2 The Power of Place. Jonathan Cape, 2002. ISBN 0-7126-6837-3.
  • Darwin, Charles. On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life. // {{{journal}}}. John Murray, 1859.
  • Prothero, Donald R.. Evolution: What the Fossils Say and Why it Matters. Columbia University Press, 2007. ISBN 978-0-231-13962-5.