Принцип на най-малкия интерес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Принципът на най-малкия интерес (на английски: Principle of Least Interest) е идея от социологията, че личността или групата с най-малко количество интерес в продължаването на дадена връзка имат най-голяма власт над връзката. В контекста на динамиката на човешките взаимоотношения, принципът определя към коя страна ще се наклони балансът на силите. Принципът е приложим към междуличностните отношения, бизнес отношенията и всякакви други видове връзки, в които участва повече от една страна.

Терминът е въведен в употреба през 1938 година от американския социолог Уилард Уолър в книгата му „Семейството: Динамична интерпретация“ (The Family: A Dynamic Interpretation). Посредством проучванията си, Уолър открива, че силите в една двойка в периода на ухажване почти никога не са разпределени поравно между двамата партньори:[1][2] по разнообразни причини, единият партньор се ползва с по-голямата власт над взаимоотношенията в двойката. За такива небалансирани отношения, Уолър предлага Принципа на най-малкия интерес, като го обосновава по следния начин. В една връзка с неравно разпределение на властта единият партньор получава повече от връзката, било то емоционално, физически или финансово. Партньорът, който получава по-малко от връзката, има по-малък стимул да продължи връзката и, следователно, в по-голяма степен може да заплаши с прекратяването ѝ, така че да накара другия партньор да отстъпи пред исканията му. За партньора с най-малкия интерес продължаването на връзката е от най-малко значение и води до най-малки последици. За другата страна, обаче, въпросът може да е от много по-съществено значение.

Проучвания на Принципа на най-малкия интерес[редактиране | редактиране на кода]

Първото голямо проучване за тестване на Принципа е направено през 1972 година в статия на Еслингър, Кларк и Дайнс.[1] Изследователите са интервюирали 113 случайно подбрани колежани, записали курсове по социология, за да проверят дали съществуват разлики в емоционалното ангажиране във връзките им и дали степента на ангажираност на даден човек се влияе от това как е бил отгледан като дете – бюрократично или предприемчиво. Проучването потвърдило наличието на такава разлика, както и на разлика между мъжете и жените, като най-слабата средна отдаденост при жените била с 4 пункта по-висока от най-силната средна отдаденост при мъжете. Изводът от проучването бил, че мъжете в групата са значително по-слабо заинтересовани за поддържат своите връзки и са били в позиция да използват за своите цели Принципа на най-малкия интерес.

Това проучване било затвърдено през 1984 година от проучване[3] на баланса на силите във взаимоотношенията между хомосексуални жени. Почти 40% от участниците в проучването съобщили за неравен баланс на силите във връзката. Нещо повече, същите респонденти отбелязват още, че чувстват, че партньорката, която била по-слабо зависима от взаимоотношението, се ползвала с повечето власт над връзката.

Едно проучване от 1994 година[4] на 413 хетеросексуални американци открива значителна отрицателна корелация между баланса на силите между партньорите и емоционалното ангажиране между тях. Изследователите отбелязват, че усещането за безсилие във връзката нараства с нарастването на емоционалното им ангажиране. 39 процента от участниците в проучването съобщават, че жената във връзката е по-емоционално отдадената страна, в сравнение със само 21 процента от мъжете, които били по-ангажирани.

В продължение на това проучване, изследване на Шпрехер и Фелмлий от 2006 година[5][6] на 101 хетеросексуални американски двойки в период на запознанство, показва, че партньорите, които се възприемат като по-емоционално ангажирани в двойката, също така се чувстват и по-безсилни.

През 2012 година е проведено проучване[7] на Принципа на най-малкия интерес, в който са направени 30 задълбочени интервюта с 15 неженени афроамерикански двойки. Проучването установява, че партньорите, които са по-слабо отдадени в емоционален план, обичайно са тези, които вземат решенията по отношение на контрацепцията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Eslinger, Kenneth и др. The Principle of Least Interest, Dating Behavior, and Family Integration Settings. // Journal of Marriage and Family 34 (2). 1972. DOI:10.2307/350797. с. 269 – 272.
  2. Strong, Bryan, DeVault, Christine, Cohen, Theodore F.. The Marriage and Family Experience: Intimate Relationship in a Changing Society. Cengage Learning, 19 February 2010. ISBN 978-0-534-62425-5. с. 239.
  3. Caldwell, Mayta A. и др. The balance of power in lesbian relationships. // Sex Roles 10 (7 – 8). 1984. DOI:10.1007/BF00287267. с. 587 – 599.
  4. Felmlee, Diane H.. Who's on top? Power in romantic relationships. // Sex Roles 31 (5 – 6). 1994. DOI:10.1007/BF01544589. с. 275 – 295.
  5. Sprecher, Susan и др. The Principle of Least Interest Inequality in Emotional Involvement in Romantic Relationships. // Journal of Family Issues 27 (9). 2006-09-01. DOI:10.1177/0192513X06289215. с. 1255 – 1280.
  6. Strong, Bryan, DeVault, Christine, Cohen, Theodore F. The marriage and family experience : intimate relationships in a changing society. 11th. Belmont, CA, Wadsworth/Cengage Learning, 2010-02-16. ISBN 978-0534624255. с. 239.
  7. Selma Caal; Kristen Peterson; Lina Guzman; Child Trends (2012). „Relationship Dynamics and Pregnancy Intentions in Couples' Birth Control Use“. 2012 Population Association of America Annual Meeting, San Francisco CA.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Principle of least interest“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.