Провъзгласяване на Каталонска република (2017)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Провъзгласяването на Каталонска република (на испански: República Catalana; на каталонски: República Catalana; на окситански: Republica Catalana)[1] е извършено през 2017 г. от правителството на Испанската автономна област Каталония с приемането на специален закон[2] след провеждането на референдум на 1 октомври 2017.

Декларация за независимост[редактиране | редактиране на кода]

След като обявява резултатите от референдума, на 10 октомври каталонският парламент приема „Декларация за независимост“ (на каталонски: Declaració d'Independència de Catalunya)[3] – политически текст, който е стъпка в посока на обявяването на независимост[4] Документът е подписан от президента Карлес Пучдемон и от други членове на парламента. В своята реч Карлес Пучдемон заявява, че резултатите от референдума дават основание да се провъзгласи независима държава, но предлага на парламента да изчака известно време с акта на провъзгласяване, за да се започне диалог с испанските власти[5].

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

В отговор на 11 октомври испанското правителство на Мариано Рахой изисква от Карлес Пучдемон да отговори на въпроса „Провъзгласена ли е независимост от страна на Каталония?“ в срок до 16 октомври, и ако отговорът е утвърдителен, му дава срок до 19 октомври да отмени акта. След като не получава ясен отговор, на 21 октомври Рахой започва процес на лишаване на Каталония от автономния ѝ статут, позовавайки се на чл. 155 от конституцията на Испания. Каталонското правителство начело с Пучдемон е уволнено и за 21 декември 2017 г. са назначени извънредни парламентарни избори за Каталония.

Въпреки това на 27 октомври каталонският парламент с болшинство от 52% потвърждава Декларацията и обявява независимост от Испания[6], като провъзгласява областта за парламентарна република. В отговор, на 28 октомври управлението на автономна област Каталония е предадено на вицепремиера на Испания.

На 31 октомври текстът на Декларацията за независимост е обявен за противоконституционен от съда[7].

Международна реакция[редактиране | редактиране на кода]

След провъзгласяването си републиката не е официално призната от нито една чужда държава.[8] Напротив, представители на редица държави и международни организации изразяват мнение, че конфликтът е вътрешна работа на Испания и трябва да се реши с преговори[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. DECLARACIÓ DELS REPRESENTANTS DE CATALUNYA
  2. Diario Oficial de la Generalidad de Cataluña. LEY 20/2017, de 8 de septiembre, de transitoriedad jurídica y fundacional de la República. // 8 de septiembre de 2017.
  3. Declaració d'Independència de Catalunya. // Посетен на 8 февруари 2018. (на каталонски)
  4. (исп.) El Parlament de Cataluña aprueba la resolución para declarar la independencia. // 27 de octubre de 2017. Посетен на 29 de octubre de 2017.
  5. (исп.) La declaración de independencia de Cataluña que han firmado los partidos soberanistas. // 11 de octubre de 2017. Посетен на 12 de octubre de 2017.
  6. (рус.) Парламент Каталонии провозгласил независимость от Испании
  7. (исп.) El Constitucional anula la declaración de independencia y la ley de ruptura. // El País. 8 de noviembre de 2017. Посетен на 9 de noviembre de 2017.
  8. (англ.)Sandford, Alasdair. Catalonia: what direct rule from Madrid could mean. // 27 de octubre de 2017. Посетен на 27 октомври 2017. (на английски)
  9. Генсек ООН назвал события вокруг Каталонии внутренним делом Испании. // 28 октомври 2017. Посетен на 8 февруари 2017. (на руски)