Прокарване под кила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прокарване под кила от периода на Тюдорите (1485 – 1603)
„Прокарване под кила на корабния хирург на адмирал Ян Ван Нес“, картина на Ливе Питерсзон Версхюр

Прокарване под кила (киловане) е наказание от епохата на ветроходните кораби, представляващо прокарването на човек с помощта на минаващи под кила въжета от борд до борд под дъното на кораба. Прокарването под кила често води до смърт на наказвания и е считано за равнозначно на смъртна присъда (екзекуция)[1]. Този вид наказание е използван още от древногръцките пирати[1].

Осъденият се качва на рея, спуска се надолу с главата във водата и помощта на въже се издърпва под кила на кораба от другата му страна. Наказанието се прави един, два или три пъти, в зависимост от тежестта на нарушението. Ако престъпника не се удави, има голяма вероятност да е толкова надран от бентоса, облепящ дъното на кораба, че скоро да умре от кръвотечението.

В руското законодателство наказанието прокаване под кила се споменава „Статиите на Крюйс“, предшественици на „Морски устав“ от 1720 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пират – по Григорян В. Л., Дмитриев В. И. „Пиратство, разбой и терроризм на море.“ – М.: ИКЦ „Академкнига“, 2004, с. 5 – 23.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Килевание // Военная энциклопедия: [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Протаскивание под килем“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.