Проклятието (теленовела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Проклятието.

Проклятието
El maleficio
Жанр Теленовела
Създател(и) Фернанда Вийели
Сценарий Фернанда Вийели
Режисура Раул Араиса
Камера Карлос Санчес Сунига
Актьори Жаклин Андере
Ернесто Алонсо
Карлос Брачо
Норма Ерера
Умберто Сурита
Начална мелодия Hombre (в изпълнение на Норма Ерера)
Страна Флаг на Мексико Мексико
Език Испански
Епизоди 324 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Ернесто Алонсо
Продуцент(и) Телевиса
Времетраене 21 – 25 минути
Разпространение
ТВ Канал Canal de las Estrellas
Излъчване 7 февруари 1983 –
27 април 1984
Страница в IMDb

„Проклятието“ (на испански: El maleficio) е мексиканска теленовела от 1983 г., създадена от Фернанда Вийели, режисирана от Раул Араиса, продуцирана от Ернесто Алонсо за Телевиса.[1][2]

Ернесто Алонсо влиза в главната мъжка роля, освен че е в образа на главния герой, той е и основният злодей в историята. Тази роля го утвържадава като актьор и му носи прякора Господин Теленовела (El Señor Telenovela). Партнира му Жаклин Андере, която изпълнява главната женска роля. Участват също Норма Ерера, Мария Сорте, Кармен Монтехо и Умберто Сурита, който изпълнява другата отрицателна роля.

Проклятието е първата теленовела, която се спира на темата за магьосничеството и окултното. Има продължение в киното – игралният филм Проклятието II: Пратениците на ада (на испански: El maleficio II: Los enviados del infierno), в който участват Ернесто Алонсо, Лусия Мендес, Армандо Араиса. Авторката, Фернанда Вийели, пише роман по историята.[3][4]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Беатрис е уважавана вдовица, която след смъртта на съпруга си живее, посветена в отглеждането на децата си, Вики и Хуанито. С тях живее и свекърва ѝ, доня Емилия. Беатрис се запознава с влиятелния милионер Енрике Де Мартино, който я заслепява с внимание, и тя решава да се омъжи за него.

Животът на Беатрис и децата ѝ се променя, когато се местят в имението на Де Мартино, където се натъкват на непознатите му синове – извратения Хорхе, сладък, но объркан Сесар и загадъчния Раул. Беатрис открива, че съпругът ѝ може да бъде много груб, и че алкохолизмът е погубил първата му съпруга, Нора. Хуанито има паранормални способности, които са събудени от контакта с атмосферата, изпълнена със зло, на своя пастрок.

Енрике е магьосник, придобил богатството си благодарение на черните изкуства, които прилага в град Оахака. Покланя се на дяволски култ, наречен „Баел“, появяващ се чрез таблица, която Енрике ревниво пази в кабинета си. По искане на неговото братство, ръководено от италианеца Луиджи, приема за своя мисия да избере своя заместник, който трябва да бъде толкова или повече безмилостен, колкото е той самият. След многобройни тестове, очевидно Хорхе изпъква пред останалите, но в някои мисии, той не се подчинява, воден от необуздана лична амбиция, което става причина Енрике да се съмнява, че Хорхе е най-добрият избор, но няма друг подходящ човек, толкова лош.

Роберто, съпругът на Беатрис, не е мъртъв, който е трябвало да бъде убит от братството. Той се появява отново в живота на семейството си, престувайки се на свой близнак – Рикардо. Роберто е ужасен от лошото влияние, което Де Мартино оказват на семейството му. На фона на всичко това, Хорхе изнасилва Вики и тя забременява. Вики се омъжва за Хорхе, който е принуден от Енрике, против волята на Беатрис и на самия Хорхе. Като се има предвид този факт, определено Хорхе губи вероятната линия на наследяване в братството, защото в рамките на всяко зло има някои странни принципи на добро, които не бива да се нарушават. Един от тях е „никога не се отричай от своята кръв“, а Хорхе се опитва да си отрече от сина си, това е най-лошото, което може да се случи. Енрике избира Хуанито за свой наследник.

В същото време, лейтенант Лариос започва да подозира заради странните смъртни случаи, които настъпват; главните са смъртта на доня Емилия (убита от Енрике) и Армандо Рамос (брутално убит от Хорхе).

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

  • Жаклин АндереБеатрис Пералта де Де Мартино
  • Ернесто АлонсоЕнрике Де Мартино
  • Норма Ерера – Нора Валдес де Де Мартино
  • Умберто Сурита – Хорхе Де Мартино Валдес
  • Кармен Монтехо – Доня Емилия
  • Серхио Хименес – Раул Де Мартино Валдес / Дамян Хуарес
  • Мария Сорте – Патрисия Лара
  • Ерика БуенфилВирхиния „Вики“ Аяла Пералта
  • Емилия Каранса – Мария Рейна
  • Глория Майо – Ева
  • Арсенио Кампос – Алваро
  • Серхио ГойриСесар Де Мартино Валдес
  • Ребека Джонс – Рут Рейна
  • Едуардо Яниес – Диего Флорес
  • Алба Нидия Диас – Сара
  • Алфредо Леал – Роберто / Рикардо
  • Хорхе дел Кампо – Фелипе Рейна
  • Алфонсо Меса – Лейтенант Лариос
  • Патрисия Рейес СпиндолаТеодора
  • Карлос Брачо – Педро Хименес
  • Джина Романд – Алисия
  • Армандо Араиса – Хуан „Хуанито“ Аяла Пералта
  • Ана Патрисия РохоЛиляна
  • Моника Мартел – Алма Бауер
  • Ракел Олмедо – Юлиана Петри
  • Ектор Саес – Жоао
  • Нерина Ферер – Лорена Де Ла Гарса
  • Барбара Ермен – Лурдес „Лулу“
  • Гилермо Агилар – Мейер
  • Малена Дория – Соледад
  • Анхелика Чайн – Синтия
  • Едуардо Линян – Алберто Пиетри
  • Рой Росело
  • Кармен Белен Ричардсън – Инес
  • Луис Енрике Гусман Пинал – Франсиско „Пако“
  • Мигел Палмер – Армандо Рамос
  • Хавиер Масе – Луиджи
  • Рей Паскуал – Риоха
  • Ерик дел Кастилио – Карлос Рейес

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Проклятието е на 7 февруари 1983 г. по Canal de las Estrellas. Последният 324. епизод е излъчен на 27 април 1984 г.

Цензура[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1983 г. в Чили по Canal 13 са излъчени няколко епизода, тъй като в сценария се говори за идеята за правене на бизнес с тази държава, затова тогавашното правителство забранява излъчването на сериала. Години по-късно теленовелата Проклятието е излъчена.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди TVyNovelas (Мексико) 1984

Категория Номиниран(а) Резултат
Най-добра теленовела Ернесто Алонсо Номиниран
Най-добра актриса в главна роля Жаклин Андере Номинирана
Най-добър актьор в главна роля Ернесто Алонсо Печели
Най-добър актьор в отрицателна роля Умберто Сурита Печели
Най-добро женско откритие Ерика Буенфил Номинирана
Най-добро мъжко откритие Серхио Гойри Печели
Най-добро детско участие Армандо Араиса Печели
Ана Патрисия Рохо Печели

Награди La Maravilla

Категория Номиниран(а) Резултат
Най-добра теленовела Ернесто Алонсо Печели
Най-добър актьор в отрицателна роля Печели
Най-добра актриса в поддържаща роля Норма Ерера Номинирана
Най-добър актьор в поддържаща роля Умберто Сурита Печели

Награди ACE (Ню Йорк)

Година Категория Номиниран(а) Резултат
1985 Най-добра продукция Ернесто Алонсо Печели
1985 Най-добра актриса Норма Ерера Печели
1985 Най-добър актьор в поддържаща роля Умберто Сурита Печели
1985 Най-добър режисьор Раул Араиса Печели

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lorena Gonzalez. Los 10 más: Primeros actores de telenovelas. // novelas.about.com. Посетен на 13 декември 2014. (на испански)
  2. Televisa Telenovelas (1980 – 1989). // IMDb. Посетен на 13 декември 2014.
  3. Filmaffinity. Los enviados del infierno (El maleficio 2). // Посетен на 28 август 2014. (на испански)
  4. Televisa. El Maleficio, telenovela de terror. // Посетен на 28 август 2014. (на испански)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „El maleficio“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.