Просперо Боргаручи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Просперо Боргаручи е лекар.[1]

Произхожда от български род, който се преселва в Италия през XIV в. През 1564 г. учи анатомия в Падуа. Той е придворен лекар на френския крал Шарл IX. Автор е на множество медицински съчинения. Сред по-известните са Della complessione anatomica (1564) и Chirurgia magna de Vesale (1569), която труда на анатома Везал.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Петров, Марин, Агоп Чакъров. Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 година. София, ИК „Коралов и сие“, 2003. ISBN 954-9742-16-4. с. 12. (на български)