Първа гражданска война в Судан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първа гражданска война в Судан
SouthernSudanMap.png
Информация
Период 18 август 1955 – 27 март 1972 г.
Място Южен Судан
Резултат Споразумение от Адис Абеба
Страни в конфликта
Flag of the Governor-General of the Anglo-Egyptian Sudan.svg Англо-египетски Судан
Судан Судан
Flag of Sudan.svg Демократична република Судан
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of Egypt.svg Египет
Поддръжка от:
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Sn anyaanya1.PNG Освободително движение на Южен Судан
Поддръжка от:
Flag of Ethiopia.svg Етиопия
Flag of Uganda.svg Уганда
Flag of Israel.svg Израел
Командири и лидери
Судан Исмаил ал-Азхари
Flag of Sudan.svg Джафар Мухамед Нимейри
Sn anyaanya1.PNG Джозеф Лагу
Sn anyaanya1.PNG Гордън Муортат Майен
Сили
12 000 от 5000 до 10 000 бунтовници
Жертви и загуби
около 100 000 войници и 400 000 граждани около 100 000 войници и 400 000 граждани

Първата гражданска война в Судан (още известна като бунта на Аняня или Аняня I по името на бунтовниците) е въоръжен конфликт в периода 1955 – 1972 г. между арабския Северен и негърския Южен Судан, който настоява за по-голяма регионална автономия.

За 17 години война умират 500 000 души. Условно войната може да се раздели на 3 периода: първоначална партизанска война, Аняня и Движение за независимост на Южен Судан.

Войната се прекратява със споразумението от Адис Абеба през 1972 г., което не успява да премахне напрежението, довело до гражданската война. През 1983 г. се разпалва Втората гражданска война в Судан (Аняня II), която продължава до 2005 г. и Южен Судан получава независимост. Периодът между 1955 и 2005 г. понякога се разглежда като един-единствен конфликт с 11-годишно примирие между 2-те му военни фази.

Войната[редактиране | редактиране на кода]

През август 1955 г. членове на администрирания от Великобритания Екваториален корпус на Суданските защитни сили извършват метежи в Торит, Джуба, Йеи и Мариди.[1] Непосредствените последствия от метежа са процес срещу южносудански член на Националната асамблея и фалшива телеграма, призоваваща администрацията на Северен Судан да притисне южняците.[2]

Метежите са потушени, но оцелелите напускат градовете и започват некоординирани бунтове в селските райони. Зле въоръжени и лошо организирани, тези бунтовници са слаба заплаха за колониалната сила и новосформираното суданско правителство. О'Балънс пише през 1977 г., че „периодът от 1955 до 1963 г. е просто партизанско оцеляване, едва отличимо от бандитството и запазило се благодарение на бивши офицери от армията на Южен Судан и малък брой сержанти.“[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Edgar O'Ballance, 'The Secret War in the Sudan: 1955 – 1972,' Faber and Faber, 1977, ISBN 0-571-10568-0, p. 41
  2. O'Ballance, 1977, p. 42
  3. O'Ballance, 1977, p. 57