Първичен ключ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Първичен ключ (на английски: primary key) е атрибут (по-рядко група атрибути), който служи да идентифицира по уникален начин всеки запис (екземпляр) на релацията. Когато измежду атрибутите на релацията няма един подходящ за първичен ключ атрибут.