Първичен ключ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Първичен ключ (на английски: primary key) е поле, което определя еднозначно запис в база от данни.[1]. Служи да идентифицира по уникален начин всеки запис (екземпляр) на релационна база данни и затова в една база данни не може да присъстват два еднакви първични ключа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]