Пьотър Лавров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Лавров
руски социолог
Полковник Пьотър Лавров
Полковник Пьотър Лавров

Роден
Починал
25 януари 1900 г. (76 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Народничество
Пьотър Лавров в Общомедия

Пьотър Лаврович Лавров (14 юни, 1823 - 6 февруари, 1900) - руски социолог, философ, публицист. Идеолог на революционното народничество. Привърженик на субективно-идеалестическия метод в социологията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По произход Пьотър Лавров е дворянин. Получил образование в артилерийското училище в Санкт Петербург. През 1860 г. участва активно в литературни и обществени дейности и в студентското движение. Става близък приятел с Николай Чернишевски. Член е на организацията „Земля и воля“ от 1862 г., а след това и на партията „Народна воля“. След покушение на Дмитрий Каракозов бил арестуван и изпратен в изгнание. Там той пише най-известното си произведение „Исторически писма“ (1868-69). През 1970 г. с помощта на Герман Лопатин той избягва в Париж. Участва в Парижката комуна 1871 г. След това отива в Лондон, където се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. От 1873 до 1977 г. е редактор на списание „Напред“.

Умира на 6 февруари, 1900 г. в Париж, където е и погребан.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]