Пьотър Лавров (славист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Пьотър Лавров.

Пьотър Лавров
Пётр Лавров
руски славист
Пётр Лавров.jpg
Роден
Починал
24 ноември 1929 г. (73 г.)

Научна дейност
Област Филология
Образование Московски университет
Работил в Новорусийски университет,
Санктпетербургски университет,
Пермски университет

Пьотър Алексеевич Лавров (на руски: Пётр Алексеевич Лавров) е виден руски и съветски славист и филолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 септември 1856 година в Ярославъл,[1] в семейство на свещеник. Учи във Историко-филологическия факултет на Московския университет. Магистърската му теза е „Петър II Петрович Негош, владика черногорски и неговата литературна дейност“ (Пётр II Петрович Негош, владыка Черногорский и его литературная деятельность, Москва, 1887), а докторската му дисертация — „Обзор на звуковите и формалните особености на българския език“ (Обзор звуковых и формальных особенностей болгарского языка, Москва, 1893). В този си труд Лавров обогатява историята на българския език с обилни материали извлечени от ръкописи и установява нови допирни точки между българските наречия (съвременни и стари) и езика на най-старите старославянски памятници.[2][3]

От 1898 година преподава в Новороссийския университет, от 1900 година – в Петербургския, от 1916 година – в Пермския.

Умира в Ленинград на 24 ноември 1929 година.[1]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Жизнь и учёная деятельность П. И. Шафарика. – Москва, 1897.
  • Апокрифические тексты. – Санкт-Петербург, 1899.
  • Дамаскин Студит и сборники его имени („Дамаскины“) в юго-славянской письменности. – Одесса, 1899.
  • К вопросу о Синодике царя Борила. – Одесса, 1899.
  • Аннексия Боснии и Герцеговины и отношение к ней славянства. – Санкт-Петербург, 1909.
  • Балканский союз и переживаемый им кризис. – Петрозаводск, 1914.
  • Палеографическое обозрение кирилловского письма. – Петроград, 1915.
  • Культурно-национальное единство сербов и хорватов. – Петроград, 1917.
  • Кирило та Методiй в давньо-слов’янському письменствi (Розвiдка). – Київ, 1928.
  • Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. – Ленинград, 1930 (посмъртно издание).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лавров Петр Алексеевич. // Информационная система „Архивы РАН“. Посетен на 19 май 2016.
  2. Брокгаузъ, Ф. А., И. А. Ефронъ. Энциклопедический словарь, томъ XVII Култагой - Ледъ. С.-Петербургъ, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1896. с. 215 - 216.
  3. Лавров Петр Алексеевич. // Санкт-Петербургский государственный университет. Биографика СПбГУ. Посетен на 19 май 2016.