Разсейване на Рейли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разсейването на Рейли е отговорно за синия цвят на небето през деня и червения му цвят при залез.

Разсейването на Рейли (понякога наричано и разсейване на Релей) представлява еластично разсейване на светлината или други електромагнитни вълни от частици, които имат по-малък диаметър от дължината на вълната. С този ефект се обяснява синия цвят на земното небе. Синята светлина има много по-малка дължина на вълната от червената светлина, поради което се разсейва 15 – 16 пъти по-силно от червената. Явлението е кръстено на британския физик лорд Рейли, който го анализира през 1871 г.

За маса m със заряд q и собствена честота , сечението на разсейването е пропорционално на четвъртата степен на честотата на разсейваната светлината :

.

Сечението зависи от ъгъла на разсейване между посоката на падащите и разсейваните вълни:

,

където разсеяната вълна е линейно поляризирана по посоката, перпендикулярна на равнината, преминаваща по посока на разпространение на падащата и разсеяната вълна. При разсейването на сферични частици (нееднородни) степента на поляризация p за неполяризираната падаща светлина е равна на:

,

където за разсейване на издължени частици, на степента на поляризация влияе и тяхната ориентация.[1]

При приблизителна честота на падащата светлина към собствената честота на разсейващите частици разсейването на Рейли преминава в разсейване на Ми.

В областта на телекомуникациите, загубите в оптичните кабели се дължат на разсейването на Рейли.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. И. Г. Митрофанов. Рэлеевское рассеяние. // Astronet. Посетен на 16 март 2011.
  2. Liam Critchley. What is Optical Attenuation?. // AZO Optics, 15 март 2019. Посетен на 3 ноември 2019.