Ранен будизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Pipal.jpg
Ранен
будизъм
Писания

Гандхарски текстове
Агами
Палийски канон

Събори

1-ви събор
2-ри събор
3-ти събор
4-ти събор

Школи

Първа сангха
 Махасамгхика
 ├ Екавяхарака
 ├ Локотаравада
 ├ Бахушрутия
 ├ Праджняптивада
 └ Чаитика
 Ставиравада
 ├ Махишасака
 ├ Дхармагуптака
 ├ Кашяпия
 ├ Сарвастивада
 └ Вибхаджявада
  └ Теравада

Терминът ранен будизъм се отнася за:

  • Предшколски будизъм, който се отнася към учението и монашеска организация и структура, основана от Гаутама Буда;
  • ранните будистки школи, в които предшколския будизъм се разделя на школи (без официално отделяне по смисъла на виная).

Времеви период[редактиране | редактиране на кода]

Пероида на Предшколския будизъм трае до 150 години след смъртта на Гаутама Буда. Различните разцепления на монашеската организация дошли заедно с въвеждането на Абхидхамичната литература и поставянето на акцент върху нея от някои школи. Тази литература е специфична за всяка школа и споровете между школите често били аргументирани с тези Абхидхарма писания. Въпреки това истинското разделение първоначално било на основата на спорове относно виная (монашеската дисциплина) през 1в. от н.е. или по-рано, чиято причина била доктринални несъгласия.[1]. Предшколския будизъм обаче не е притежавал Абхидхарма текстове, с изключение може би само на основната рамка, а и не всички от най-ранните школи развили абхидхармичната литература.

Предшколски будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Предшколски будизъм[2], наречен е също и "ранен будизъм"[3][4], "най-ранен будизъм"[5][6] и "първоначален будизъм"[7] е будизмът, който съществувал преди появата на различните будистки подшколи[8].

Част от съдържанието и ученията на тази Предшколски будизъм били извлечена от най-ранните будистки текстове, които сами по себе си вече са школски[9][10][11].

Ранни будистки школи[редактиране | редактиране на кода]

Ранните будистки школи са тези в които будистката монашеска сангха, които се разделят първоначално заради разлики във виная, а по-късно също и поради доктринални различия и географското разделение на групите от монаси.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Доста години след смъртта на Гаутама Буда първата сангха се разделя на най-ранните будистки школи (Ставира никая и Махасамгхика). Според учения Колет Кокс "повечето учени биха се съгласили, че макар корените на най-ранните признати групи да предхождали Ашока, реалната им раздяла става едва след смъртта му.[12]" По-късно тези първи школи се разделили допълнително на такива като Сарвастивада и Дхармагуптака достигайки от 18 до 20 на брой. Съществуват няколко запазени припокриващи се списъка от 18 школи запазили будизма, които биха могли да са и два пъти повече, макар че може би някои от тях носят алтернативни имена като вероятно тази бройка е условна.

Учения[редактиране | редактиране на кода]

След разделянето на сангха и Махаяна на различни най-ранни будистки школи били написани по-нататъшни разяснения и тълкувания на запазените учения, свещени текстове и практики.Те са съставени и разработени от монашеските общности, свързани с въпроси считани от тях за важни[13].

Идейни различия[редактиране | редактиране на кода]

Будистките школи са разделени според идейните си различия относно смисъла на Сута Питака както и при несъгласие относно правилното спазване на Виная. Тези мисли са записани закрепени в големи произведения като Абхидхама-питака и коментарите към нея. Сравнението на текстовете на Сута-питака в различните будистки школи показва, че идеите в текстовете на Абхидхама намират пътя си обратно в Сута-питака, за да се подкрепят твърденията, направени в текстовете на Абхидхама-питака.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Harvey,Introduction to Buddhism, Cambridge University Press, 1990, page 74
  2. Hurvitz 1976.
  3. Nakamura (1989), Indian Buddhism, Motilal Banarsidas.
  4. Hirakawa 1990.
  5. Gombrich 1997, p. 11-12.
  6. Jong 1993, p. 25.
  7. Warder 2000.
  8. Bhikkhu Sujato, Sects & Sectarianism. The origins of Buddhist Schools. Conclusion
  9. Leon Hurvitz: "... stressed that the written canon in Buddhism is sectarian from the outset, and that presectarian Buddhism must be deduced from the writings as they now exist."[2](quote via Google Scholar search-engine)
  10. J.W. De Jong: "It would be hypocritical to assert that nothing can be said about the doctrine of earliest Buddhism [...] the basic ideas of Buddhism found in the canonical writings could very well have been proclaimed by him [the Buddha], transmitted and developed by his disciples and, finally, codified in fixed formulas."[6]
  11. A.K Warder, 1999: "...a reconstruction of the original Buddhism presupposed by the traditions of the different schools known to us.
  12. Disputed Dharmas: Early Buddhist Theories on Existence. by Collett Cox. The Institute for Buddhist Studies. Tokyo: 1995. ISBN 4-906267-36-X pg 23
  13. MacMillan Encyclopedia of Buddhism, 2004, page 501:"By several centuries after the death of the Buddha, the itinerant mendicants following his way had formed settled communities and had changed irrevocably their received methods of both teaching and praxis. These changes were inevitable, a consequence of the growth and geographic dispersion of the practicing communities. Confronted with new challenges and opportunities in an increasingly organized institutional setting, monks expanded and elaborated both doctrine and disciplinary codes, created new textual genres, developed new forms of religious praxis, and eventually divided into numerous sects or schools."

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Buswell, Jr., Robert E. (ed.) (2003). Encyclopedia of Buddhism (MacMillan). ISBN 0-02-865718-7.
  • Cousins, L.S. (1996). "The Dating of the Historical Buddha: A Review Article" in Journal of the Royal Asiatic Society, Series 3, 6.1 (1996): 57-63. Retrieved 29 Nov 2008 from "Indology" at http://indology.info/papers/cousins/.
  • Embree, Ainslie T. (ed.), Stephen N. Hay (ed.), Wm. Theodore de Bary (ed.), A.L. Bashram, R.N. Dandekar, Peter Hardy, J.B. Harrison, V. * Raghavan, Royal Weiler, and Andrew Yarrow (1958; 2nd ed. 1988). Sources of Indian Tradition: From the Beginning to 1800 (vol. 1). NY: * Columbia U. Press. ISBN 0-231-06651-1.
  • Gombrich, Richard F. (1988; 6th reprint, 2002). Theravāda Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo (London: Routledge). ISBN 0-415-07585-8.
  • Gombrich, Richard F. (1997), How Buddhism Began, Munshiram Manoharlal
  • Harvey, Peter (1990; 15th printing, 2007). An Introduction to Buddhism: Teachings, History and Practices (Cambridge: Cambridge University Press). ISBN 0-521-31333-3.
  • Hirakawa (1990), History of Indian Buddhism, volume 1, Hawai'i University Press
  • Hurvitz, Leon (1976), Scripture of the Lotus Blossom of the Fine Dharma, Columbia University Press
  • Jong, J.W. de (1993), "The Beginnings of Buddhism", The Eastern Buddhist, vol. 26, no. 2
  • Keown, Damien and Charles S Prebish (eds.) (2004). Encyclopedia of Buddhism (London: Routledge). ISBN 978-0-415-31414-5.
  • Lindtner, Christian (1997), "The Problem of Precanonical Buddhism", Buddhist Studies Review, vol.14, 2
  • Lindtner, Christian (1999), "From Brahmanism to Buddhism", Asian Philosophy, Vol. 9, No. 1
  • Nakamura (1989), Indian Buddhism, Motilal Banarsidas
  • Robinson, Richard H. and Willard L. Johnson (1970; 3rd ed., 1982). The Buddhist Religion: A Historical Introduction (Belmont, CA: Wadsworth Publishing). ISBN 0-534-01027-X.
  • Williams, Paul with Anthony Tribe (2000). Buddhist Thought (London: Routledge). ISBN 0-415-20701-0. Retrieved 29 Nov 2008 from "Google Books" at http://books.google.com/books?id=v0Rpvycf1t0C.
  • Sects & Sectarianism: The Origins of Buddhist Schools, Santi Forest Monastery, 2006 by Bhikkhu Sujato

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]