Теравада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тхеравада)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа
Pipal.jpg
Ранен
будизъм
Писания

Гандхарски текстове
Агами
Палийски канон

Събори

1-ви събор
2-ри събор
3-ти събор
4-ти събор

Школи

Първа сангха
 Махасамгхика
 ├ Екавяхарака
 ├ Локотаравада
 ├ Бахушрутия
 ├ Праджняптивада
 └ Чаитика
 Ставиравада
 ├ Махишасака
 ├ Дхармагуптака
 ├ Кашяпия
 ├ Сарвастивада
 └ Вибхаджявада
  └ Теравада

Терава́да, Тхерава́да, Ставиравада, Стхавиравада (пали: theravāda, на санскрит: थेरवाद, theravāda; स्थाविरवाद, sthāviravāda – „Учение на най-старите в ордена“) е най-старият клон на будизма, оцелял до днес.[1][2] Това е Хинаянистка школа (наречена още Палийска школа), принадлежаща към групата на Ставира и развила се от направлението на Вибхаджявадините („Различаваща школа“). Основана е от Моггалипутта Тисса и през 250 г. пр.н.е. е пренесена от Махинда в Цейлон, където се застъпва от монасите от манастира Махавихара. Разглежда се като единствената оцеляла от 18-те школи на Хинаяна („Малката колесница“), запазила първичната форма на будизма. Името Хинаяна в днешно време се избягва, тъй като се счита, че с това се подразбира сравняване с Махаяна – „голямата колесница“.

Основи[редактиране | редактиране на кода]

Теравада е най-консервативната школа в будизма. Целта на учението е да се достигне състояние, освободено от всякакви нечистотии и заблуди. В сравнение с Махаяна се използва рационалния подход и простота на ритуалите.
Текста на канона е записан на езика пали. В своите принципи школата се опира на каноничния корпус Типитака (Трипитака). Учението се оформя на базата на абхидхармичните текстове и на първоначалните изследвания на будистката доктрина. Особено важни са първоначалните изследвания на дхармите като дадености (феномени) и тяхното класифициране.

Учението на Теравада в същността си се състои от Четирите Благородни истини, Осморния път, тезата за зависимото възникване Пратитя-самутпада и доктрината на анатман. Акцентира се върху спасението на отделния човек, което е резултат от собствената му сила и може да се постигне чрез спазване на моралните правила Шила и водене на монашески живот. Идеал на Теравада е архатът. В Теравада, която има силно аналитичен характер, важно място заема Абхидхарма. Важни неканонични текстове са Висудхи-магга и Милиндапанха. Най-изтъкнати догматици са Будагхоша (V в.), двама Дхаммапала (VII в. и Х в.), Анурудха и Будадата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Приема се, че Теравада е основана по времето на третия будиски събор на сангхата, проведен в Паталипутра (116 или 137 години след паринирваната на Шакямуни), около 250 г. пр. н.е в Индия, при управлението на император Ашока. Благодарение на мисионерската дейност на Ашока, Теравада става известна и на елинистичния запад (Александрия, Антиохия, Атина и др). Някои от едиктите на Ашока били написани на гръцки и арамейски езици.

В днешни дни тя е основна школа на будизма в Шри Ланка (около 70% от населението) и мнозинството континентални страни в Югоизточна Азия (Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тайланд). Теравада се практикува традиционно и от някои национални малцинства в Югозападен Китай, Виетнам, Бангладеш, Малайзия. Сравнително скоро Теравада получи разпространение и в Сингапур и Австралия.

През 1891 г. Анагарика Дхармапала основава Общество Маха Бодхи (Maha Bodhi Society), поставяйки началото на будисткото възраждане в Индия.

Понастоящем се наброяват над 100 милиона последователи на Теравада. В най-ново време учението получи разпространение в САЩ и Европа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gyatso, Tenzin. In the Buddha's Words: An Anthology of Discourses from the Pali Canon. Somerville, Massachusetts, Wisdom Publications, 2005. ISBN 978-0-86171-491-9. с. IX.
  2. Theravada. // britannica.com. Encyclopaedia Britannica, 2018.