Регилинда
Регилинда | |
херцогиня на Швабия | |
Фреска на Регелинда в църквата „Св. Петър и Павел“ на о.Уфенау | |
Родена | |
---|---|
Починала | 958 г.
|
Семейство | |
Баща | Еберхард I |
Съпруг | Бурхард II (904) Херман I |
Деца | Бурхард III Берта от Швабия Ида (Швабия) |
Регилинда в Общомедия |
Регилинда (на немски: Regelinda, Reginlind, Regilinde; * ок. 885/888; † 958) е чрез женитба херцогиня на Херцогство Швабия.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на Еберхард I († сл. 889), граф в Цюрихгау от род Еберхардинги, и Гизела († сл. 911).
Регилинда се омъжва ок. 904 г. за Бурхард II († 28 април 926) от алеманската фамилия Бурхардинги, херцог на Швабия от 917 г., син на херцог Бурхард I († 911) и на Луитгард Саксонска († 885). Двамата основават женския манастира „Св. Маргаретен“ във Валдкирх.
През 911 г. Бурхард I, бащата на нейния съпруг, се опитва да засили влиянието си и е екзекутиран на 23 ноември 911 г. Регелинда и нейният съпруг отиват в изгнание в Италия, вероятно при роднини. През 913/914 г. Регелинда и Бурхард се връщат обратно и той поема управлението и собствеността на баща му.
На 28 април 926 г. пред Новара Бурхард II е нападнат и убит. Същата 926 г. Регелинда се омъжва за новия херцог Херман I († 949) от династията на Конрадините.
След смъртта на втория ѝ съпруг Регелинда се оттегля и става игуменка на манастира Фраумюнстер. Тя подарява Мартинскапела, църква близо до Цюрих на острова Уфенау в Цюрихското езеро. Преди да умре тя се разболява и отива да живее на острова при сина си Адалрих и умира там през 958 г. Погребана е в Килианскапелата в манастира Райхенау.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Регелинда и Бурхард имат пет деца:
- Гизела (* 905; † 26 октомври 923/25), абатиса на Валдкирх
- Хиха (* 905 † 950), → син Конрад Червения)
- Бурхард III (* 915; † 11 ноември 973)
- Берта (* 907; † сл. 2 януари 966), ∞ за Рудолф II крал на Бургундия
- Адалрих († 973), монах в Айнзиделн (Швейцария)
Регелинда и Херман I имат една дъщеря:
- Ида (Ита) († 17 май 986), ∞ през 947/948 г. за херцог Лиудолф, синът на Ото I Велики.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Alfons Zettler, Geschichte des Herzogtums Schwaben, Stuttgart, 2003, Seiten 103ff; ISBN 3-17-015945-3.
- Bühler, Adel, Klöster und Burgherren im alten Herzogtum Schwaben, 1997
- Judith Steinmann, Reginlinde, Швейцарски исторически лексикон, 2010
- Thomas Zotz: Reginlind. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 267.