Регинхарт III фон Урзин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Регинхарт III фон Урзин (на немски: Reginhart III von Ursin; † ок. 24 ноември 1101/1102) е благородник господар на Урзин или замък Ирзе (при Кауфбойрен) в Швабия/Бавария. Той е фогт на манастир Отобойрен. От него произлизат по-късните графове и маркграфове „фон Урзин-Ронсберг“.

Господарите фон Урзин живеят от ок. 980 г. в замък Ирзе. Той е син на Регинхарт († сл. 1055) и внук на Руперт († сл. 1010) и племенник на Титерикус († сл. 1055). Брат е на Рупрехт († сл. 1083) и Ирмгард. Прадядо е на Готфрид, патриарх на Аквилея (1182 – 1194).

Регинхарт III фон Урзин получава службата фогт на манастир Отобойренен.[1] Фогт Регинхард има доверието на императора, на херцозите на Бавария и Швабия, на Вефите, на епископа на Аугсбург и на абата на Кемптен.[2] Регинхарт III фон Урзин получава от епископа на Аугсбург и абата на Кемптен множество и големи дарения (Феод).[3]

Регинхарт III фон Урзин има голямото доверие от Велф III († 1055) от швабския клон на фамилята Велфи е херцог на Каринтия и маркграф на Верона, и е повишен на смъртното му легло в замък Бодман до Лудвигсхафен) през 1055 г.

Синовете и внуците на Регинхард фон Урзин си построяват замък Ронсбург над селището Ронсберг и се наричат веднага Ронсберг.[4] Ок. 1130 г. род Урзин мести центъра си в Ронсберг и оттогава се нарича на новия си замък „господари“, по-късно „графове фон Ронсберг “. Син му Руперт фон Урзин дарява на църквата в Аугсбург ок. 1060 г. имение в Хазелах при Ирзе и става монах 1130 г. в манастир Отобойрен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Регинхарт III фон Урзин се жени за Ирмгарт († 12 октомври сл. 1102). Те имат два сина:[5][6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Ludwig von Baumann: Geschichte des Allgäus, Erster Band, Verlag der Jos. Kösel’schen Buchhandlung in Kempten, Kösel, 1883 – 1894, S. 484 ff.
  • P. Luitpold Brunner OSB: Die Markgrafen von Ronsberg. Ein Beitrag zur Geschichte des bayerischen Schwabens, Augsburg 1860.
  • Gerhard-Helmut Sitzmann: Die Bedeutung Ronsbergs zur Stauferzeit, in: Allgäuer Geschichtsfreund, Blätter für Heimatforschung und Heimatpflege, Nummer 95, Heimatverein Kempten e.V. im Heimatbund Allgäu e.V., 1995, ISSN – 6199 0178 – 6199, S. 69 ff.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 74.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Franz Ludwig Baumann: Geschichte des Allgäus, S. 486.
  2. Franz Ludwig Baumann: Geschichte des Allgäus, S. 486.
  3. Franz Ludwig Baumann: Geschichte des Allgäus, S. 486.
  4. Franz Ludwig Baumann: Geschichte des Allgäus, S. 487.
  5. Reginhart III. v.Ursin, ww-person.com
  6. Reginhart de Ursin, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com