Рене Зазо

Рене Зазо
René Zazzo
	Рене Зазо René Zazzo
френски психолог
Роден	27 октомври 1910 г. Париж, Франция
Починал	20 септември 1995 г. (84 г.) Перо Гире, Франция
Националност	Франция
Учил в	Парижки университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Университет „Париж-Нантер“

Рене Зазо (на френски: René Zazzo) е френски психолог и педагог.

Биография

Роден е на 27 октомври 1910 година в Париж, Франция. В периода 1930 – 1933 изучава философия в Сорбоната, а по съвет на Майерсън и Анри Валон заминава на обучение в лабораторията на Гезел в Йейлския университет, където специализира детска психология.

След като се завръща във Франция, Зазо започва да работи във Френския национален център за научни изследвания и създава лаборатория за детска психобиология и практическо училище за висши изследвания. Когато германците нападат Париж през Втората световна война, той управлява лабораторията по психопатология в болницата Анри Русел. Публикува първата си книга по време на войната. Тя е издадена през 1942 и е посветена на изследването на пионерите на американската психология. След това влиза във Френската съпротива.

През 1945 година, Зазо е помолен да открие първите програми по училищна психология. Той иска най-вече да помогне на деца, които не успяват в училище, отколкото да открива психологически проблеми у тях.

През 1950 година преподава едновременно в Института по психология, Националния институт за професионално ориентиране и Лабораторията към Училището за практически научни изследвания, където наследява Валон, преди да стане президент на Френското дружество по психология през 1955 и през 1977 година.

През 1967 година става президент на Френското общество по психология, а през 1968 година е назначен за президент на Френската изследователска група за невропсихопатология на детето (Groupement Français d'Études de Neuro-Psychopathologie Infantile).

Умира на 20 септември 1995 година в Перо Гире на 84-годишна възраст.

Научна дейност

В основата си, повечето от изследванията на Зазо са свързани с детската психология. Той е един от първите, които изучават група от проблеми, свързани с дислексията и инвалидността. Разглеждайки развитието на деца, смятани за недъгави, Зазо предлага концепцията за „олигофренната хетерохрония“, за да покаже, че тяхното развитие, сравнено с това на нормалните деца, се проявява с различна степен, според засегнат определен психобиологичен сектор. Главните изследвания на Зазо в периода 1950 – 1980 се центрират около това, което той нарича „принципен проблем на психологията“ или този за идентичността: как човешката психика се самоизгражда? Полетата, в които работи са различни опити да даде отговори на този въпрос.

Библиография

Psychologues et Psychologies d'Amérique (1942)
Le Devenir de l'Intelligence (1946)
Intelligence et Quotients d'âges (1946)
Les Jumeaux, le Couple et la Personne (в два тома, 1960)
Conduites et Conscience (в два тома, 1962, 1968)
Nouvelle Echelle métrique de l'Intelligence (в два тома в сътрудничество с други автори, 1966)
Des Garçons de 6 à 12 ans (в сътрудничество, 1969)
Les Débilités Mentales (в сътрудничество, 1969)