Ресен (заличено село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ресен.
| Ресен | |
| — бивше село — | |
  Ресен  Ресен | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Кюстендил |
| Закриване | 1956 г. |
Ресен е бивше село в България, на територията на бившия Кюстендилски окръг.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ресен се е намирало в зоната на българо-югославската граница, в Кюстендилски окръг. Селото съществува до 1956 г., когато е заличено поради изселване.
Население (до 1946 г.)[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1866 | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 |
| Население | 364 | 464 | 627 | 79 | 69 | 43 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Ресен е старо средновековно селище. В турски данъчни регистри от XVI век е записано като Горна Ресна и Долна Ресна (1570) и Ресне и Ресна (1576).
През 1866 г. са регистрирани 47 домакинства с 364 жители. Селото е разпръснато, съставено от махали: Степановци, Кръстанова, Глоговичка, Люто усое, Влаина, Барбулова, Стоимирова и др.
В края на XIX век селото има 9472 декара землище, от които 2525 дка гори, 4338 дка ниви, 637 дка естествени ливади, 1972 дка мера и се отглеждат 1544 овце, 219 говеда, 72 коня и 80 кози. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти.
През 1919 година, след поражението на България в Първата световна война, основната част от селото остава в Сърбия, където съществува и днес - вижте Ресен (Община Босилеград). Жителите на останалите в България части се изселват през периода 1946-1956 г.[1] и през 1956 година е заличено от списъка на населените места.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 231.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 561.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.162;