Ризеншнауцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ризеншнауцер
Ризеншнауцер
Характеристики
Ръст 60-70 см [1]
Тегло 35-47 кг [1]
Произход
Страна Flag of Germany.svg Германия
Класификация МФК
Група 2
Секция 1
Номер на стандарт 181
Породи кучета в Общомедия

Ризеншнауцерът е порода куче.

Описание[редактиране | edit source]

Бързи и бдителни, шнауцерите са много добри кучета-пазачи. Някога били използвани във фермата, за да наглеждат стадата говеда. Въпреки мрачната си външност, ризеншнауцерът всъщност е много общително и контактно куче. Силно привързан към стопаните си, прекрасно познава не само членовете на семейството, но и техните приятели и съседи. Бурно се радва, когато общува с хората от „своята глутница“ и винаги е готов активно да ги защитава. Към животните,с които живее под един покрив, в това число и други кучета, обикновено е търпелив.

Към децата, особено които са израснали с него, се отнася нежно и леко покровителствено. С удоволствие играе с тях, макар и да не обича много шумните игри, охотно изпълнява командите, но само докато нищо не заплашва младия стопанин.

Издръжливи и трудолюбиви, ризеншнауцерите лесно се обучават за изпълнение на различни служби и завинаги запомнят получените навици. Светкавичната реакция и бурния темперамент правят много силно впечатление на хората, които не познават породата. Секунда е нужна на весело гонещият топката ризеншнауцер, за да забрави своята игра и се превърне в жесток и агресивен звяр, когато над стопанина е надвиснала опасност.

Към непознатите ризеншнауцера се отнася неутрално, а понякога и дружелюбно, но само ако те се държат, от гледна точка на животното, скромно и сдържано.

История[редактиране | edit source]

Родината на ризеншнауцера са Баварските Алпи, по-точно местността между Лех и Изар-Ин. Първите писмени сведения за възможните прадеди на ризеншнауцера принадлежат на немския кинолог Райхенбах, който в 1836 г. описва средни по размер, твърдокосмести пинчери с брада, силно напомнящи шнауцерите, но картини изобразяващи стада пазени от ризеншнауцери са били известни доста преди това.

По-късно, в 1837 г. австрийския кинолог Фитплингер в книгата си „Кучета и породи“, описва няколко вида пинчери, между които е и баварския вълкодав. Породата е охарактеризирана, като силно, черно или черно-кафяво куче с дълъг косъм, силно развити гърди и изправени уши. Към средата на XIX в. ризеншнауцерите са били достатъчно известни и членовете на Баварския кралски дом са имали такива кучета като част от семейството, както уелската овчарка е станала придружител на английския трон, а руската хрътка — жител на Царско село.

В края на XIX в. се появяват първите култивирани представители на породата — чистокръвните селски шнауцери се кръстосват с немския дог. За съжаление не са останали свидетелства за резултатите от тези първи опити.

Пред широката публика ризеншнауцерите са представени през 1902 г., но интереса не е голям заради силните различия в отделните индивиди, както в размера им, така и в окраската. Скоро след това, през 1909 г., представените 29 ризеншнауцера предизвикват възторга на публиката.

Външен вид[редактиране | edit source]

На външен вид ризеншнауцера е увеличено копие на стандартния шнауцер. Със силно развита мускулатура, изключително активен и издръжлив, ризеншнауцера съответства на изискванията заради които е бил създаван — работа в тежки условия. Има леко клепнали уши и "мустаци" от косми на муцуната.

Височина[редактиране | edit source]

Височината в холката у възрастните индивиди е около 65–70 см за мъжките, и 60–65 см за женските. Идеален се счита средния ръст. Предполага се, че твърде едрите представители на породата губят от подвижността си и стават негодни за универсална употреба. Твърде малките екземпляри не оправдават наименованието на породата (ризен — великан) и не могат с пълна сила да разгърнат своите работни възможности.

Тегло[редактиране | edit source]

35 – 38 kg за женските и 37 - 45 kg за мъжките.

Козина[редактиране | edit source]

Обикновено ризеншнауцерите са черни на цвят, без оттенъци, петна и др. подобни. Стандарта на породата допуска и цвят „сол-пипер“, т.е. косъма по цялата си дължина има по-тъмни и по-светли зони, като общия тон е черен. Разрешават се оттенъци от сребристо до тъмно-стоманен. Във всички случаи муцуната е в по-тъмна маска, която хармонира с общия оттенък на кучето.

Здравословно състояние[редактиране | edit source]

Както и всички големи породи кучета, ризеншнауцерите са предразположени към сърдечно-съдови заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Падащата над очите козина намалява риска от инфекция на очите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Стандарт FCI № 181