Роднинство
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Роднинските връзки (или роднинство) са отношенията между хората, основани върху произхода на дадено лице от друго лице (пряко роднинство) или на различни лица от общ родител (непряко роднинство), както и върху брачни семейни отношения. Хората, свързани помежду си с роднински връзки, се наричат роднини.
Видове и колена роднинство[редактиране | редактиране на кода]
Има 2 вида роднинство:
- кръвно (биологическо), определено от генетичния произход, и
- социално, представляващо приета от обществото система от некръвни роднински връзки, особено чрез брак.
Коляно се нарича връзката (кръвна или по сватовство) между поколения, като между съседните поколения се нарича „връзка от 1-во коляно“. Пример за кръвна връзка от 4-то коляно (до което включително в България не е разрешен граждански брак) е следната верига от връзки:
- 0-во коляно: син
- 1-во коляно: баща
- 2-ро коляно: баба и дядо (по баща)
- 3-то коляно: чичо (брат на бащата)
- 4-то коляно: първа братовчедка (дъщеря на чичото).
Връзки по кръв (произход)[редактиране | редактиране на кода]
Родители[редактиране | редактиране на кода]
„Родители“ е названието на преките предци на човек. Ако е осиновен, тогава той има осиновители. Прави се разлика и между биологични и юридически родители. В случай на осиновяване биологическите родители най-често са неизвестни, докато осиновителите стават родители в юридическия смисъл на думата. Думата „родител“ съществува и в единствено число и се употребява и за двата пола.
В масовия случай на човек с биологични родители всеки човек има:
Баби и дядовци[редактиране | редактиране на кода]
На български не съществува обща дума за родителите на родителите. Затова събирателно те се наричат баба и дядо.
- Баба се нарича майката на родител.
- Дядо се нарича бащата на родител.
- Прабаба се нарича майката на баба/дядо.
- Прадядо се нарича бащата на баба/дядо.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Внуци[редактиране | редактиране на кода]
- Внук се нарича синът на дете.
- Внучка се нарича дъщерята на дете.
- Правнук се нарича синът на внук/внучка.
- Правнучка се нарича дъщерята на внук/внучка.
Между деца[редактиране | редактиране на кода]
- Брат се нарича друго дете от мъжки пол от общ родител.
- Сестра се нарича друго дете от женски пол от общ родител.
Връзки по сватовство (брак)[редактиране | редактиране на кода]
Брачен партньор[редактиране | редактиране на кода]
Родители на брачния партньор[редактиране | редактиране на кода]
- Тъст се нарича бащата на съпругата; среща се регионално дядо, дедо и бабалък
- Тъща се нарича майката на съпругата; среща се регионално баба
- Свекър се нарича бащата на съпруга; среща се регионално „татко“
- Свекърва се нарича майката на съпруга; среща се регионално „майко“
Брачен партньор на детето, внукът, внучката, брат, сестра[редактиране | редактиране на кода]
- Зет се нарича съпругът на дъщерята, внучката, сестрата
- Снаха се нарича съпругата на сина, внука, брата
Сватове[редактиране | редактиране на кода]
- Сват се нарича бащата на брачния партньор на другия брачен партньор
- Сватя се нарича майката на брачния партньор на детето (Сватица – диалект, остарял говор и македонска литературна норма)
По-далечни връзки[редактиране | редактиране на кода]
Към старши поколения[редактиране | редактиране на кода]
- Чичо (в някои райони – стрико) се нарича братът на бащата – или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол.
- Леля се нарича сестрата на бащата или майката – или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол.
- Вуйчо се нарича братът на майката – или (в някои краища) съпругът на лелята.
- Тетка се нарича сестрата на майката.
- Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото).
- Калеко (в Западна България – лелин, лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята).
- Вуйна (уйна, учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото).
- Тетин (тетинчо, свако) се нарича съпругът на майчина сестра (т.е. на тетката).
- Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т.е. замества Калеко, Лелинчо и Тетинчо. Среща се главно в Източна България.
Към младши поколения[редактиране | редактиране на кода]
- Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.
- Племенничка/племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.
Към успоредни поколения[редактиране | редактиране на кода]
- Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол.
- Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител.
- Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител.
- Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол.
- Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител.
- Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител.
- Девер се нарича братът на съпруга.
- Етърва се нарича съпругата на девера – на двама братя съпругите една на друга са етърви.
- Шурей или шура се нарича братът на съпругата.
- Шуренайка или шуринайкя е съпругата на шурея (съпругата на брата на съпругата).
- Балдъза се нарича сестрата на съпругата.
- Баджанак се нарича съпругът на балдъзата – на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.
- Зълва се нарича сестрата на съпруга.
- Зълвеник се нарича съпругът на зълвата (съпругът на сестрата на съпруга).