Направо към съдържанието

Рьоан-джи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рьоан-джи (на японски: 龍安寺) е будистки храм в Киото, Япония. Името му означава „храм на дракона в покой." Принадлежи към Миошин-джидзен-будистка школа Риндзаи-шу.

Покровители на храма са били японските военачалници Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу. В съвременността, като място с голямо културно и историческо значение, той е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Територията на храма първоначално е принадлежала на рода/клана Фудживара, мястото е било тяхно имение през XI век. Първият храм там, наречен Дайджу-ин, и все още съществуващото голямо езеро са построени през този век от Фудживара Санейоши. През 1450 г. Хосокава Кацумото , друг могъщ военачалник, придобива земята, където се е намирал храмът. Той построява там резиденцията си и основава дзен-храм, Рьоан-джи (през 1450 г.). По време на войната Онин между клановете храмът е разрушен. Хосокава Кацумото умира през 1473 г., а през 1488 г. синът му, Хосокава Масамото, възстановява храма.

Храмът е служил като мавзолей за няколко императори на Япония. Гробниците им са групирани в това, което днес е известно като „Седемте императорски гробници“ в Рьоан-джи. Гробните места на тези императори – Уда, Казан, Ичиджо, Го-Сузаку, Го-Рейдзей, Го-Санджо и Хорикава – биха били сравнително скромни в периода след смъртта им. Тези гробници са достигнали сегашното си състояние в резултат на реставрацията на императорските гробници (мисасаги) през 19-ти век, поръчана от император Мейджи.

Храмът Рьоан-джи е известен със своята знаменита Градина с камъни, наричана и Сухата градина, също Каменната градина .Тя е изградена през 1499 г. от майстор Соами (相 阿 弥), починал през 1525 г. Такива градини са типични за много дзен-будистки храмове в Япония.

Градината е част от храмовия комплекс. До нея може да се отиде, с преминаване през храма, както и да се погледне от верандата на храма. От три страни градината е оградена с ниска кирпичена ограда. Самата градина не е особено голяма и е с правоъгълна форма (от изток на запад – 30 m, от юг на север – 10 m), а в голяма своя част площта ѝ е засипана с бял чакъл, наподобяващ пясък.

Сред Сухата градина са разположени 15 необработени камъни с мътни и тъмни разцветки, организирани в 5 групи, всяка от които – с рамка от зелен мъх. Чакълът е изгребан на тънки бразди.

15-те камъка са така подредени, че се предполага, че откъдето и да погледне посетител в градината (освен по-отвисоко), вижда най-много 14 камъка, а един остава извън погледа му, скрит от другите камъни. Смята се, че ако все пак някой види всичките 15 камъни наведнъж, той може да „постигне просветление", както и обратното, т.е. ако е вече просветлен, то ще може да ги види.