Сакарска овца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ареал на разпространение на сакарската овца

Сакарска овца е българска порода овце с предназначение добив на мляко и вълна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата е разпространена в частни стопанства в селища, намиращи се в планината Сакар и между реките Тунджа и Арда. Името ѝ произлиза от планината, в района на която посредством народна селекция е създадена породата.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е 5640 индивида.

Рисков статус – рядко разпространена.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Животните са средно дребни. Главата е голяма с права профилна линия. Ушите са средно дълги и хоризонтално поставени. Краката и копитата са здрави.

Руното е отворено и с фитилест строеж. Срещат се предимно бели индивиди, по-рядко пигментирани.

Овцете са с тегло 45–50 kg, а кочовете 60–70 kg. Средният настриг на вълна е 2,8–3 kg при овцете и 4–5 kg при кочовете. Раждат по 1 и много рядко по 2 агнета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Породи селскостопански животни в България“, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, 2008 г. стр. 54