Салварзан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В началото се предполага, че структурата на Салфарзан е сходна с тази на азобензола (A), но публикувани през 2005 г. масспектрометрични данни подсказват, че това е смес от тримера B и пентамера C

Салфарзанът, известен още като Арсфенамин и 606, лекарство, използвано от 1910 г. за лечение на сифилис и трипанозомоза. Той е арсенорганично съединение, първият съвременен химиотерапевтичен агент.

История[редактиране | edit source]

Сакахиро Хата открива анти - сифилитичните свойства на съединението през 1909 в лабораторията на Паул Ерлих в резултат на изследвания върху стотици новосинтезирани органични съединения на арсена. Паул Ерлих е прави теоретично предположение, че при изследване на много съединения може да бъде открито лекарство с противомикробно действие. Екипът на Ерлих започва търсене на подобно съединение сред деривативите на опасно токсичния атоксил. Това е първия масиран опит да се оптимизира биологичната активност на оловните съединения чрез системната им химическа модификация, основата на почти всички съвременни фармацевтични изследвания.

Арсфенаминът първоначално е наречен 606 поради това, че е шесто по ред от шестата група съединения, синтезирани за тестовете; въведено е на пазара от фирма Hoechst AG под търговска марка Салфарзан през 1910 г.[1][2] Салфарзанът е първото органично лекарство против сифилис, и значително подобрява резултатите от лечението в сравнение с неорганичните живачни съединения, използвани дотогава. Предлага се за продажба във вид на хигроскопичен жълт прах с кристална структура, силно нестабилен на въздуха. [3] Това го прави особено труден за приложение, тъй като лекарството трябва да бъде разтворено в определено количество стерилна дестилирана вода по процедура, която намалява до минимум излагането му на открит въздух за да се получи разтвор, готов за инжекция. Някои от страничните ефекти на Салфарзан всъщност са резултат на неправилно съхранение и приложение, и Ерлих, който работи усърдно, за да стандартизира практиката, признава, че "етапът от лабораторията до пациента ... е изключително труден и изпълнен с опасности." [1]

Лабораторията на Ерлих разработва по-добре разтворимо (но по-малко ефективно) арсеново съединание, Неосалфарзан, (неоарсфенамин), което се приготвя по-лесно и става достъпно от 1912 г. Тези арсенови съединения носят значителен риск от странични ефекти и след 1940-та г. са заменени при лечението на сифилис с откриването на пеницилина.

След като напуска лабораторията на Ерлих, Сакахиро Хата продължава да провежда паралелни изследвания на новото лекарство в Япония.[4]

Механизъм на действие[редактиране | edit source]

Бактерията, която причинява сифилис, е бледата спирохета, Treponema pallidum. Арсфенаминът не е токсичен за бледите спирохети докато не бъде преобразуван от организма в подходяща форма.

Структура[редактиране | edit source]

Дълги години след откриването на Салфарзан се счита, че в структурата му присъства двойна връзка As=As. През 2005 г. обаче, подробни масспектрометрични изследвания показват, че много по-вероятно структурата му представлява смес от цикличен тример и пентамер.[1][5] При тази структура връзките As-As са единични, а не двойни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Salvarsan. // Chemical & Engineering News. Посетен на 2010-02-01.
  2. По това време в Германия съществува практика съединенията да се означават с номера, под който се разработват. Друго съединение, общоизвестно с номера си в Германия е Паратионът, който е 605-тото съединение, разработено в търсене на удачен инсектицид. Известен е обикновено като E605 (да не се бърка със съвременните Е-номера на хранителни добавки, тук буквата "E" идва от Entwicklungsnummer, немската дума, означаваща "номер на разработка")
  3. A Handbook of Useful Drugs. // American Medical Association, 1913. Посетен на 2010-08-17.
  4. Izumi, Yoshio; and Isozumi, Kazuo. Modern Japanese medical history and the European influence. // Keio Journal of Medicine 50 (2). 2001. с. 91–99.
  5. Lloyd NC, Morgan HW, Nicholson BK, Ronimus RS. The composition of Ehrlich's salvarsan: resolution of a century-old debate. // Angew. Chem. Int. Ed. Engl. 44 (6). 2005. DOI:10.1002/anie.200461471. с. 941–4.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Arsphenamine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.