Африканска трипанозомоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трипанозоми в кръвта на болен човек

Африканска трипанозомоза или Сънна болест е заболяване на хора и животни, предизвиквано от паразита Tripanosoma bruceiпротозои, пренасяни от мухата цеце. Съществуват три морфологически идентични подвида на причинителя: T. brucei brucei — причинител на заболяването при домашни и диви животни, T. brucei gambiense — причинител на гамбийската, или западноафриканска сънна болест при хората, и T. brucei rhodesiense — причинител на родезийската, или източноафриканска сънна болест при хората. Ендемично заболяване в редица райони на Африка на юг от пустинята Сахара, обхващащи територията на 36 страни с население 60 милиона души. Понастоящем със сънна болест са заразени от 50 до 70 хиляди души, като за периода ~2003 — 2006 г. броят им е намалял[1]. Известни са три крупни епидемии: през 18961906, през 1920 и през 1970.

Влиза в основния списък на пренебрегваните болести на Световната здравна организация.

История[редактиране | edit source]

През 18961906 Уганда и басейна на река Конго са поразени от епидемия на сънна болест. Причинителят на болестта и преносителят на инфекцията са открити през 19021903 г. от Дейвид Брус. Първото ефективно лекарство атоксил (на основата на арсена) е разработено от Пол Ерлих и Киоши Шига и e въведено в медицинската практика през 1910 г. Препаратът, обаче, се оказва токсичен за хората и може да предизвика слепота в 82 % случаите.

През 1920 започва нова епидемия, спряна благодарение на създадените мобилни медицински бригади и активното изследване на хората в рисковите географски зони. В резултат от тези мерки, през 1965 г. болестта на практика е победена, бригадите са разформировани, а изследованията — прекратени, поради което още през 1970 г. сънната болест се появява отново. До 1998 г. включително броят на заболяванията от африканска трипанозомоза нараства, след което започвна спад в заболеваемостта.

Етиология[редактиране | edit source]

Подвидовете на най-простата трипанозома — Tripanasoma brucei, T. b. gambiense и T.b. rhodesiense, се явяват съответно причинители на Западноафриканската трипанозомоза и Източноафриканската трипанозомоза. Заразата се предава на човек при ухапване от насекомото — преносител, мухата цеце (р. Glossina). Обикновено зарязяването при западноафриканска трипанозомоза става недалеч от водоеми и по бреговете на реки, докато зарязяването при източноафриканската трипанозомза — в саваните и на места с наскоро изсечени тропически гори. Човекът е основен гостоприемник при T.b. gambiense и случаен гостоприемник при T.b. rhodesiense, зооноза, засягаща преимуществено домашни и диви животни. Паразитите са морфологически идентични: плоски, продълговато-веретенообразни по форма, дълги от 12 до 35 мкм и широки 1,5 — 3,5 мкм. Подвижни са, а за предвижване използват минаваща по протежение на тялото вълнообразна полупрозрачна мембрана.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Информационный бюллетень N°259: Африканский трипаносомоз (сонная болезнь) от сайта на Световната здравна организация, 2006
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Африканский трипаносомоз“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.