Сали Гарднър в галоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Сали Гарднър в галоп“
Sallie Gardner at a Gallop
Режисьори Едуард Мейбридж
Продуценти Лиланд Станфорд
Оператор Едуард Мейбридж
Филмово студио Пало Алто Сток Фарм
Жанр късометражен филм
Премиера 15 юни 1878
Времетраене 3 секунди
Страна САЩ САЩ
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb
Общомедия В Общомедия

„Сали Гарднър в галоп“ (на английски: Sallie Gardner at a Gallop)[1] е американски филм от 1878 г., считан за първия в света.

Представлява поредица от фотографии, показващи галопиращия кон Сали Гарднър, заснети в резултат от фотографски експеримент[2] на Едуард Мейбридж от 15 юни 1878 година.

Тя е считана за първия филм в историята на кинематографията. Поредицата от фотографии и последвалите подобни експерименти полагат основата на филмовата индустрия[3]. Съдържа 24 фотографии, заснети в светкавична последователност и показани на зоопраксископ – ранен проекционен апарат, който показва движещи се картинки.

Експериментът е възложен на Мейбридж от Лиланд Станфорд, индустриалец и притежател на коне, който се е интересувал от анализа на походката на животните. Целта на експеримента е била да покаже дали галопиращ кон понякога вдига във въздуха едновременно и 4-те си крака, защото при тази скорост невъоръженото човешко око не може да улови действието[4].

Muybridge race horse animated.gif

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Лиланд Станфорд притежавал голяма ферма, в която отглеждал коне. Той организирал конни надбягвания. Бил е заинтересован да подобри представянето на конете си и е бил заинтригуван от поведението им по време на галоп.

През юли 1877 година фотографът Едуард Мейбридж се опитва да даде отговор на въпросите на Станфорд, като прави поредица от прогресивно ясни, но единични фотографии на коня Оксидент в състезателна скорост по време на надбягвания в Сакраменто, Калифорния[5]. На фотография виждат, че конят е отлепил от земята едновременно и 4-те си крака. Снимката е изпратена до местната калифорнийска преса, но е отхвърлена, след като е установено, че негативът е ретуширан (което е било честа практика по онова време). По-късно тези диапозитиви донасят награда на Мейбридж от изложението в Сан Франциско[6]. Оцеляват 12 диапозитива[7].

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

На следващата година Станфорд финансира новия проект на Мейбридж – да използва многофункционални камери и да заснеме кон по време на галоп. Снимките протичат на 15 юни 1878 година в ранчото на Станфорд в Пало Алто пред погледа на пресата[2][8] Мейбридж заснема тичащата кобила на име Сали Гарднър[9]. Мейбридж разполага камерите по протежение на пистата, успоредно на пътя на кобилата. Използва 24 камери[10], отдалечени една от друга на 27 инча (69 сантиметра)[11]. Камерите са контролирани от проводници, които се задействат от краката на кобилата, докато се движи. Фотографиите са направени последователно с 1/25-а от секундата една след друга при скорост на снимането от 1/2000 част от секундата. Задачата на жокея Дом е била да накара Сали Гарднър да галопира 1 миля за минута и 40 секунди, което означава, че тя е трябвало да развие скорост от 36 мили (58 километра) в час[12].

Отделните фотографии показват, че в определени моменти по време на галопа си Сали Гарднър отлепя и четирите си крака едновременно от земята. Прожектирани в бърза последователност фотографиите произвеждат ефекта от движението на кобилата. Така е създаден първият в историята на кинематографията филм. Мейбридж представя фотографиите пред пресата още на място и убеждава журналистите, че са автентични. Американската преса публикува информацията за новаторската работа на Мейбридж, въпреки че са се носели слухове за незаконни залози, организирани от Станфорд за изхода от експеримента. По този повод историкът Филип Проджър казва: „Лично аз смятам, че историята за залозите е апокрифна. Няма никакви счетоводни доказателства тези залози някога да са се случили. Всичко е слухове и втора ръка информация.“

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

През 1880 година Мейбридж за първи път прожектира движещи се изображения на екран по време на презентация в Калифорнийското училище за изящни изкуства[13]. Това е първата известна прожекция на филм в историята. По-късно той се среща с Томас Едисън, който е изобретил фонографа. Едисън се заема със задачата да създаде кинетоскопа, предшественик на съвремените филмови камери[14].

Отношенията на Мейбридж със Станфорд се обтягат, когато през 1882 година последният издава книга с илюстрации, базирани на фотографиите на Сали Гарднър, заснети от Мейбридж[15]. Той е недоволен от факта, че в книгата си Станфорд го определя като обикновен сътрудник и приписва фотографиите на свое име. Оттогава насетне проектите на Мейбридж са финансирани от Кралското британско общество на изкуствата.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sallie Gardner at a Gallop“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
  1. Sallie Gardner at a Gallop. // San Francisco Museum. Посетен на 2015-10-3.
  2. а б Clegg, Brian. The Man Who Stopped Time. Joseph Henry Press, 2007. ISBN 978-0-309-10112-7.
  3. John Sanford. Cantor exhibit showcases motion-study photography. // Stanford Report. 12 февруари 2003. Посетен на 2015-10-3.
  4. SALLIE GARDNER. // Film in America. Посетен на 2015-10-3.
  5. Mitchell Leslie, „The Man Who Stopped Time“, Stanford Magazine, May–June 2001
  6. THE COMPLEAT EADWEARD MUYBRIDGE: CHRONOLOGY 1876 – 1880 (Also in 1878:). // Stephen Herbert. Посетен на 2015-10-3.
  7. „Capturing the Moment“, p. 2, Freeze Frame: Eadward Muybridge's Photography of Motion, 7 октомври 2000-15 март 2001, National Museum of American History, Посетен на 9 април 2012
  8. Muybridge, Eadweard, Mozley, Anita Ventura (foreword). Muybridge's Complete Human and Animal Locomotion: All 781 Plates from the 1887 Animal Locomotion. Courier Dover Publications, 1887. ISBN 9780486237923. с. xvii. Посетен на 2015-10-3.
  9. Eadweard Muybridge: Jumping a hurdle; saddle; bay horse Daisy. // Worcester Art Museum. Посетен на 2015-10-3.
  10. Eadweard J. Muybridge – one of the original men in motion – celebrated with a Google Doodle. // National Post. Посетен на 2015-10-4.
  11. The Making of Muybridge Reanimator. // 1 Reality. Посетен на 2015-10-4.
  12. Armitage, Edward. Lectures on Painting. University of Hawaii Press. ISBN 978-1-4437-6991-4. с. 176.
  13. Eadward Muybridge (1830 – 1904). // International Photography Hall of Fame. Посетен на 2015-10-4.
  14. Chapter 11. // Precinema History. Посетен на 2015-10-4.
  15. Still J.D.B.. // Biodiversity Heritage Library. Посетен на 2015-10-4.