Санчо II (Кастилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Санчо ІІ Силния
2-ри крал на Кастилия
Sancho II de Castilla (Ayuntamiento de León).jpg
Лични данни
Роден
около 1036 г.
Починал
Погребан в Бургос
Предшественик Фернандо I Великия
Наследник Алфонсо VI
Семейство
Династия Наварска династия (Хименес)(1035 – 1126)
Баща Фернандо I Великия
Майка СанчаЛеонска
Герб Estandarte del Reino de Castilla.png
Санчо ІІ Силния в Общомедия

Санчо II Силния (ок. 1036 – 7 октомври 1072, Самора) – 2-ри крал на Кастилия от 1065 година и Леон от 1072 година. Наследява Фернандо I Великия.

Арагон и Навара[редактиране | редактиране на кода]

През 1063 година взема участие във войната на Фернандо I Великия против Рамиро I Арагонски, в резултат на което неговият чичо загива при Граус.

В 1067 година участва в „войната на тримата Санчовци“: против Санчо Наварски и Санчо Арагонски. Войната през 1068 година приключва благоприятно за Кастилия.

Отношения на Санчо с братята и сестрите си[редактиране | редактиране на кода]

Санчо е най-възрастният син на Фернандо I и СанчаЛеонска. Затова е недоволен от проведеното разделяне. Считайки, че той заслужава по-голямата част от кралството, той се стреми да превземе, определеното за родните му братя и сестри.

През 1068 година започва война между него и неговия по-малък брат Алфонсо VI Леон. Санчо разбива брат си при Лиянтад. През 1071 година Санчо и Алфонсо, се обединяват, за да нападнат своя брат, краля на Галисия – Гарсия, и си поделят неговото кралство. Гарсия бяга при управителя на Севиля, Ал-Мутамид.

През 1072 година Санчо и Алфонсо VI отново се скарват. Санчо, с помощта на Сид, побеждава Алфонсо Леонски в сражение при Галпехар. Алфонсо попада в плен, и брат му го заточва в един от своите замъци. Санчо се коронясва с короната на Леон и става по такъв начин владетел на голяма част от земите на своя баща (освен владението на сестрите си). Елвира, владееща Торо, признава сюзеренитета на брат си.

Благодарение на помощта на сестра си Урака, Алфонсо VI бяга в Толедо при емира Мамун. Санчо придвижива войска към Самора, където се укрива Урака. След дълга обсада жителите на Самора, опасявайки се от нейното падането, изпращат в лагера на Санчо, като привиден беглец Велидо Алфонсо (исп. Vellido Dolfos или исп. Bellido Dolfos или исп. Vellido Adolfo), който на 7 октомври 1072 година убива Санчо.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Гробница на Санчо II в Бургос

След смъртта на Санчо, Гарсия отново става крал на Галисия, а Алфонсо VI става крал на Леон. Част от кастилците обаче, считат Алфонсо за виновен за смъртта на Санчо. Затова, той за да стане и крал на Кастилия, полага клетва, че не е замесен в това деяние.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Arco y Garay, Ricardo (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
  • Blanco Lozano, Pilar (1987). Colección diplomática de Fernando I (1037 – 1065. León: Centro de Estudios e Investigación San Isidoro (CSIC-CECEL) y Archivo Histórico Diocesano. ISBN 84-00-06653-7.
  • Bautista, Francisco (junio 2009). „Sancho II y Rodrigo Campeador en la Chronica naierensis“. e-Spania Revues (7).ISSN 1951 – 6169. Посетен на 12 февруари 2010.
  • Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5.
  • González Mínguez, César (2002). El proyecto político de Sancho II de Castilla (1065 – 1072). pp. 77 – 99. ISSN 0210 – 7317.
  • Sánchez Candeira, Alfonso (1999). Rosa Montero Tejada (edición patrocinada por Fundación BBV, Fundación Ramón Areces, Caja Madrid Fundación), ed. Castilla y León en el siglo X, estudio del reinado de Fernando I. Madrid: Real Academia de la Historia. ISBN 978-84-8951241-2.
  • Viñayo González, Antonio (1999). Fernando I, el Magno (1035 – 1065). Burgos: La Olmeda. ISBN 84-89915-10-5.