Фернандо I (Кастилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фернандо I Велики
1-ви крал на Кастилия
Fernando I de Castilla 01.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Наследник Санчо II (Кастилия)
Семейство
Династия Наварска династия (Хименес)(1035-1126)
Баща Санчо III Велики
Майка Муниадона Санчес
Брак Санча де Леон
Герб Estandarte del Reino de Castilla.png
Фернандо I Велики в Общомедия

Фернандо I Велики (исп. Fernando I El Magno или El Grande; 1016/1018—24 юни 1065) - граф на Кастилия след смъртта на своя чичо от 1029 година; крал на Леон чрез своята жена от 1037 година, след разгрома на зет си.

Син на краля на Навара, Санчо III Велики и Муниадона Санчес. Ферднандо I се счита за първи крал на Кастилия. От 1056 година той се провъзгласява за император на цяла Испания.

Графство и съпруга[редактиране | редактиране на кода]

Фернандо е млад, когато графът на Кастилия Гарсиа Санчес е убит през 1029 година в Леон, (където той пристига за да се ожени за Санча, сестра на краля на Леон, Бермудо III), от група на кастилски дворяни- изгнаници. Негова наследница става неговата по-голяма сестра, Муниадона Санчес, жена на краля на Навара Санчо III. През 1032 година Санчо III Велики постига съглашение с Бермудо III за брак на своя младия син на Фернандо, /роден от Муниадона/ с по-рано предназначената за граф Гарсия на жена, Санча. В същата година майката на Фернандо му предава титлата граф на Кастилия.

Брак и деца:[редактиране | редактиране на кода]

Брак със Санча де Леон,дъщеря на Алфонсо V, крал на Леон, имат следните деца:

  • Урака де Самора( 1033–1101), сеньора де Самора.
  • Санчо /Sancho/ (1038–1072) - 2-ри крал на Кастилия като Санчо II и крал на Леон като Санчо I (1065–1072).
  • Елвира, (ум. 1101), сеньора де Торо.
  • Алфонсо (1040–1109), крал на Леон (1065–1072), Кастилия и Галиция (1072–1109), под името Алфонсо VI.
  • Гарсия (1042–1090), крал на Галисия (1066–1071 и 1072–1073), като Гарсия II.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Фернандо I Велики умира през 1065 година в Леон, и е погребан облечен в одежда на монах, пренасят го в катафалка, посипана с пепел, като е погребан пред олтара на базиликата на св. Исидор.

Преди смъртта си Фернандо I разделя кралството между децата си: Санчо получава Кастилия; Алфонсо получава Леон;  Гарсия получава Галисия и Португалия. Двете му дъщери получават градовете: Елвира получава Торо, а Урака получава Самора. Давайки им владения, той се надява, че те ще спазват завещанието.

Санчо II(роден 1032 година и най-голям) счита, че той заслужава голямата част от кралството, и затова се стреми да завземе всички земи, които са завещани на родните му братя и сестри.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
  • Blanco Lozano, Pilar (1987). Colección diplomática de Fernando I (1037-1065). León: Centro de Estudios e Investigación „San Isidoro“ (CSIC-CECEL) y Archivo Histórico Diocesano. ISBN 84-00-06653-7.
  • Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5.
  • Martínez Díez, Gonzalo (2005). El Condado de Castilla (711-1038): la historia frente a la leyenda. 2 tomos. Valladolid.ISBN 84-9718-275-8.
  • Martínez Díez, Gonzalo (2007). Sancho III el Mayor Rey de Pamplona, Rex Ibericus. Madrid: Marcial Pons Historia.ISBN 978-84-96467-47-7.
  • Prada Marcos, María Encina (1998). „Estudio Antropológico del Panteón Real de San Isidoro“. ProMonumenta (II).OCLC 630664764.
  • Sánchez Candeira, Alfonso (1999). Rosa Montero Tejada (edición patrocinada por Fundación BBV, Fundación Ramón Areces, Caja Madrid Fundación), ed. Castilla y León en el siglo X, estudio del reinado de Fernando I. Madrid: Real Academia de la Historia. ISBN 978-84-8951241-2.
  • Torres Sevilla-Quiñones de León, Margarita Cecilia (2002). „El linaje del Cid“. Anales de la Universidad de Alicante. Historia Medieval 13:  pp. 343-360. ISSN 0212-2480.
  • Viñayo González, Antonio (1998). Real Colegiata de San Isidoro: Historia, Arte y Vida. León: Edilesa. ISBN 84-8012-201-3.
  • Viñayo González, Antonio (1999). Fernando I, el Magno (1035-1065). La Olmeda. p. 309. ISBN 84-89915-10-5.