Ал-Адил
| Ал-Адил | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | Кюрди |
| Религия | сунитски ислям |
| Семейство | |
| Род | Аюбиди |
| Братя/сестри | Салах ад-Дин |
| Деца | Ал-Камил |
Ал-Адил I Сайф ад-Дин Абу Бакр Ахмад ибн Наджм ад-Дин Аюб (или Ал-Адил I, на арабски: الملك العادل سيفأبو بكر بن أيوب) е пети по ред султан от династията Аюбиди, управлявал Египет и Сирия в периода 1200 – 1218 г. Западноевропейците го наричат и Сайф ад-Дин (меч на вярата), видоизменено в Сафадин.
Той е способен и ефективен администратор и организатор[1] и преди да стане султан оказва решаваща военна и политическа подкрепа на кампаниите на брат си Саладин. При собственото си управление се проявява като отличен стратег и военен и така запазва целостта и мощта на държавата на Аюбидите, постигнати при Саладин.
Ал-Адил води войни срещу кръстоносците от 1188 до 1191 г. и през 1197 – 8 г. Той поддържа вежливи отношения с християните и по негово време се обсъжда идеята за мирно преотстъпване на Йерусалим на латинците.
След смъртта му през 1218 г. го наследяват тримата му сина: ал-Камил в Египет, ал-Муазам в Палестина и Трансйордания, и ал-Ашраф в Сирия и Джазира.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ From Saladin to the Mongols: The Ayyubids of Damascus, 1193 – 1260 by R. Stephen Humphreys, SUNY Press 1977, p. 155
- ↑ Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 318.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Аль-Адиль I Ахмад ибн Айюб“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |