Саша Шнайдер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саша Шнайдер
Саша Шнайдер (дясно)
Карл Май (ляво) и Саша Шнайдер, 1904 г.
Рождено име Рудолф Карл Александър Шнайдер
Роден 21 септември 1870 г.(1870-09-21)
Санкт Петербург, Русия
Починал 18 август 1927 г. (на 56 г.)
Швиноуйшче, Полша
Националност германец
Стил символизъм
Академия Дрезденска академия за изобразително изкуство
Направление живопис, скулптура
Саша Шнайдер в Общомедия

Рудолф Карл Александър Шнайдер, по-популярен като Саша Шнайдер (на немски: Sascha Schneider; 21 септември 187018 август 1927), е германски художник и скулптор, символист.

Биография[редактиране | edit source]

Шнайдер е роден на 21 септември 1870 в Санкт Петербург, Русия. Прекарва детството си в Цюрих, но след смъртта на баща си се премества в Дрезден. Там през 1889 г. е приет в Висшата академия за изящни изкуства (на немски: Kreuzgymnasium). През 1903 г. по инициатива на писателя Карл Май двамата се запознават и Шнайдер става художник на редица корици на негови книги, сред които „Винету“, „Поразяващата ръка“ и „Рио де ла Плата“. Година по-късно Шнадер е назначен като преподавател в училище по изкуства във Ваймар.

По това време Шнайдер живее с художника Хелмут Ян, с когото се запознават като ученици в художествената академия в Дрезден.[1] През януари 1906 г. Ян заминава за Берлин, но Шнайдер отказва да го последва. Затова младият художник започва да изнудва Шнайдер, че ще разкрие хомосексуалността му, която по това време е инкриминирата по силата на Член 175 от наказателния закон.[2] След завръщането на Ян във Ваймар през 1908 г. Шнайдер напуска Германия за три години и бяга в Италия, където хомосексуалността по това време не е криминализирана. Там се запознава с художника Робърт Шпиес с когото пътува до Кавказ.

След шестмесечен престой в Лайпциг, Германия отново заминава за Италия и се установява във Флоренция. Там през май 1909 г. отново се среща с пристигналия от Египет Хелмут Ян, който дошъл да търси прошка и да се събере отново със Шнайдер, но с помощта на своя приятел Давид Степанов Шнайдер успява да предаде Ян на полицията. Младият художник е арестуван и експулсиран. По-нататъшната му съдба е неизвестна.[3]

В началото на Първата световна война Шнайдер отново се завръща в Германия и се установява в Хилерау, близо до Лайпциг. След 1918 г. става съосновател на институт за бодибилдинг на име Kraft-Kunst. Някои от моделите за картините му тренирали в него.[4]

През 1924 г. Феликс Цимерман публикува първата монография за Шнайдер. По това време художникът вече сериозно страда от симптомите на захарен диабет и прекарва много време в санаториуми. По време на пътуване с кораб из околностите на Швиноуйшче Шнайдер получава припадък, колабира и малко преди корабът да влезе в пристанището на града умира на 18 август 1927 г. Погребан е в гробището Лошвитц, Германия. През 1928 г. е организирана ретроспективна изложба в негова памет.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Hergemöller (2010), стр. 636-637.
  2. May et al. (2009), стр. 200.
  3. May et al. (2009), стр. 276-277.
  4. Hergemöller (2010), стр. 636-637.

Източници[редактиране | edit source]

  • Hergemöller, B.U. (2010). Mann für Mann: Biographisches Lexikon zur Geschichte von Freundesliebe und mannmännlicher Sexualität im deutschen Sprachraum. Berlin: Lit. ISBN 3643106939
  • May, K., Schneider, S., Vollmer, H. & May, K. (2009). Briefwechsel mit Sascha Schneider: mit Briefen Schneiders an Klara May u.a. Bamberg: Karl-May-Verl. ISBN 9783780200938

Външни препратки[редактиране | edit source]