Свети Георги (Шишманово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Снимка на църквата
Снимка на църквата
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоШишманово
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Изграждане1870 г.
Състояниепотопена
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ е бивша църква в село Шишманово, залято от водите на язовир „Искър“.

Съграждане[редактиране | редактиране на кода]

Рисунка на църквата

Село Шишманово се намира под водите на язовир Искър. По време на Османското владичество в селото не е имало черква. Някъде през 1868 г. местните първенци – българи християни вземат решение да изградят черква. След преговори с живеещите турци в Шишманово (тогава – Чамурлий), както и със самоковските бейове, било решено тя да носи името Свети Георги. Така, с техните ходатайства, било получено разрешение за построяването ѝ. Строежът започнал върху частни имоти, като в него се включили и българи, а и турци. През 1870 г. черквата била изградена.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът представлявал едноапсидна базилика с размери 24,5 метра на 12 метра. По северната и южната страна на наоса имало по четири прозореца и един за балкона. През 1899 г. била пристроена нартика пред входа с размери 12 метра на 5 метра, която се крепяла върху 6 колони от запад и по 2 колони от север и юг.

За строителни материали били използвани обработени дялани камъни, скрепени с кал.

Реконструкции[редактиране | редактиране на кода]

През 1893 година и през 1910 година се наложило да се правят сериозни ремонти на сградата поради разместване на камъните и появата на процепи между тях, достигащи до 10 см.

Язовир „Искър“[редактиране | редактиране на кода]

През 1954 г., след изселването на жителите на с. Шишманово и заливането му с водите на язовир Искър, черквата „Свети Георги“ е потопена.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захов, Г. „Потопените села“, Самоков, 2017 г.
  • Попов, К., Й. Дамянов. „Шишманово живее“, С. 1994 г.