Св. св. Константин и Елена (Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на свети свети Константин и Елена.

„Св. св. Константин и Елена“
Местоположение в Пазарджик
Вид на храма православен храм
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пазарджик
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Пловдивска
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил възрожденски
Архитект Димитър Боянин
Време на изграждане 1873 г.
Съвременен статут действащ храм

„Св. св. Константин и Елена“ е християнска църква в град Пазарджик, България, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се до светофарите на Щаба.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1848 г. след издаване на султански ферман в Татар Пазарджик е построена църквата „Св. Костадин“. Главна заслуга за това има богатият и влиятелен търговец хаджи Раде Куркударов и неговият баща хаджи Илия Стаматович, който е заплатил десетина лири за издаване на разрешението за строеж на църквата. Храмът е бил построен от дърво и първи свещени е бил отец Георги Николов. Още преди да бъде построена църквата в двора ѝ на 8 ноември 1847 г. отваря второто училище в града.[1]

На 20 септември 1866 г. църквата изгаря. Родолюбиви българи започват да събират помощи за построяване на нова масивна църква. За главен майстор е нает брациговския строител Димитър Боянин, на когото са платени 6233 гроша. Храмът е завършен през 1873 г.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурата на църква представлява трикорабна базилика като корабите са отделени с по седем масивни колони, свързани с арки.[1]

Вътрешното оформление на храмът се характеризира с дървен иконостас без резба, с един престол, оформен с дървен, резбован с традиционни мотиви-лозови листа, гроздове и цветя балдахин.

Храмът има оригинални стенописа със следните сцени: Христос Вседържател, Деветте ангелски чинове, Възнесение Христово и др. Повечето от иконите са изписани от зографите: Константин Хаджиангелов Беловский и от Стефан Андонов, последователи на Станислав Доспевски.

Храмът е осветен на 23 октомври 1890 година от епископ Партений Велички.

Храмов празник – 21 май. Това е денят на Светите равноапостоли Константин и Елена, който официално е празник на града.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България