Компенсация (психология)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Компенсация.
Компенсацията е защитен механизъм, чиято цел е да покрива съзнателно или несъзнателно слабост, фрустрация, желания, чувства на неадекватност или некомпетентност в една насока на живота чрез задоволяването на нагоните или безупречността в друга насока на живота. Употребата на този защитен механизъм е описан в трудовете на Алфред Адлер, който смята, че жизнените стилове на човека са предопределени от опитите да се преодолеят реални или въображаеми слабости.
Свръхкомпенсация, характеризира се от по-висши цели, води до борба за сила, доминиране, самоуважение и себеобезценяване.
Недостатъчна компенсация, която включва изискване за помощ, води до липсата на смелост и страх от живота.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Беляев И. А. Ограничение и компенсация способностей и потребностей целостного человеческого существа Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. // Вестник Оренбургского государственного университета. – 2009. – № 2 (96), февраль. – С. 24-30.
- Енциклопедия Психология, Наука и изкуство, 1998, ред. Реймънд Корсини
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Compensation (psychology) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
