Дирекция „Комуникационни и информационни системи“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (бивши Свързочни войски) е дирекция в Генералния щаб на българската армия.

История[редактиране | редактиране на кода]

1878 – 1945[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1878 г. със заповед № 12 се създава учебна сапьорна рота, която по същество съдържа и първия телеграфен взвод в българската армия[1]. На 24 март 1879 г. със заповед № 65 се създава първата телеграфна команда в България с командир подпоручика от руската армия Николай Самер. Подпоручикът започва да обучава 66 души на телеграфно дело и съобщителна служба. След Берлинския договор сапьорната рота, от която е част телеграфната команда, се разформирова и една част остава в Източна Румелия, а втора в Горна Оряховица като полурота. Останалите телеграфисти под командването на Самер са изпратени в строевата рота, която се преименува на сборна сапьорна рота и той става командир на телеграфната команда в ротата. От 14 декември 1879 г. Николай Самер е определен за поручик по старшинство от българската армия, като такъв от руската армия става едва на 3 април 1884 г. От 1880 г. ротата се преименува на Русчушка (Русенска) сапьорна рота и се премества в Русе. По това време Самер вече е командир на ротата. През 1883 г. Русенската и Софийската сапьорни роти се обединяват в пионерна дружина, в която се намира и телеграфната команда, която се състои от 9-а редници. За командир на командата отново е определен Николай Самер.

На 4 юни 1885 г. се създава и първата телеграфна рота в българската армия с командир капитан Николай Самер и помощник-командир подпоручик Симеон Янков. Тя влиза в състава на 5-а пионерна дружина и се състои от 66 души – 27 от старата телеграфна команда и още 39 войници от останалите роти. След Съединението Николай Самер е принуден да подаде оставка и се уволнява на 13 септември 1885 г. от българската армия, като за командир на ротата е назначен командирът на запасната рота поручик Стефан Тепавичаров. Той участва с ротата в Сръбско-българската война.

От 22 февруари 1889 г. започва приемането за обучение на младежи за телеграфисти, които са длъжни да преминат 3-годишен срок на обучение с 5-годишна военна служба. На 15 декември 1891 г. е приет нов закон за въоръжените сили на България, в който се постановява към инженерните войски във военно време да има телеграфен парк, а в мирно време телеграфна рота. През 1893 г. са създадени военно-гълъбни пощенски станции, а през 1898 г. и сигнално-велосипедни отделения, които впоследствие са придадени към телеграфните части. От 1900 г. телеграфната рота е преобразувана в телеграфен парк, състоящ се от 6 леки телеграфни взвода в мирно време и 2 тежки за военно време[2]. За негов командир е назначен майор Захари Бочев. За работата на парка е създадено „Положение за устройството и управлението на телеграфния парк“. На 5 октомври 1902 г. парка е разформирован и разпределен в три пионерни дружина, като към всяка от тях се създава телеграфна полурота, част от техническа рота. От 1904 г. се създават 9 пионерни дружини, като към всяка е придаден един телеграфен взвод, а към Щаба на войската е причислена една телеграфна рота. На 30 декември 1908 г. е създадена първата телеграфна дружина в състав от 3 телеграфни роти. За командир е определен подполковник Николай Василев Василев. На следващата година е създадено велосипедно отделение като част от дружината. През 1910 г. към дружината е създадена още една четвърта телеграфна рота. На 1 януари 1912 г. е създадено радиотелеграфско отделение в състав от 89 души към телеграфската дружина.

Първата радиостанция за военни нужди в България е монтирана на кораба „Надежда“. Нейният модел е „Telefunken“. За отговарящ за радиостанцията е назначен бъдещият контраадмирал Сава Стефанов с чин мичман I ранг. На следващата година е завършена радиостанцията в местността „Франга“ край Варна. С монтирането на тези две радиостанции се поставя началото на радиоразузнаването. По време на Обсадата на Одрин за първи път целево се поставя задачата за смущение на радиообмена на противниковата страна[2]. Това става по предложение на командира на телеграфния парк майор Константин Куцаров. По време на Балканската война се създават колоездачни роти, като се придават по 1 за всяка пионерна дружина. След края на Първата световна война и ограниченията, наложени от Антантата, предвиденият телеграфен полк се трансформира в телеграфна жандармерийска дружина, която е разформирована през 1919 г. От 1920 г. се въвеждат специални знаци и отличия за войниците и офицери телефонисти в армията.

На 23 декември 1922 г. с указ № 60 е създадено Държавното телеграфо-пощенско и железопътно училище. На 1 февруари 1928 г. се създава отделен свързочен полк в състав от 6 роти и по 1 свързочна дружина към всеки от 4-те инженерни полка. За първи командир на полка е назначен подполковник Петко Мишайков. През 1939 г. училището е включено като част от отделния свързочен полк с ранг на рота, а от 1941 г. и на дружина. От 2 март 1938 г. до 12 февруари 1942 г. свързочните части за първи път се отделят от инженерните войски и в това време съществува Свързочна инспекция. Под тяхно подчинение са Свързочния полк и Държавната военна фабрика.[3] За инспектор на свързочните войски е назначен полковник Тодор Писков. След това до ноември 1943 г. инженерните и свързочните войски отново са обединени. На 30 ноември 1943 г. Свързочните войски окончателно се отделят от инженерните. Същата година се създават четири армейски свързочни полка. За началник на инспекцията е назначен полковник Васил Мирчев. По време на българското участие във Втората световна война се създават свързочни отдели към всеки корпус на българската армия. Пред 1985 г. на основата на 75-и свързочен полк РГК е създадена 75-а свързочна бригада.

1946 – 1990[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 г. Държавното телеграфо-пощенско и железопътно училище е преобразувано в полувисше училище и е изведено от юрисдикцията на Министерството на отбраната. Свързочните войски получават руско оборудване, а състава им се попълва с нови чинове. След 1950 г. поради нуждите на Противовъздушната отбрана се полагат множество кабелни линии. Създават се отделни свързочни полкове за нуждите на ВВС и флота. Общовойсковия свързочен полк е преименуван на 62-ри свързочен полк РГК (резерв на главното командване). От него по-нататък се създават нови свързочни части. През септември 1951 г. е създадено Управление „Свързочни войски“. През 1957 г. е създадена отделна рота за радиоелектронна борба с командир капитан Марин Иванов. През февруари 1962 г. се създава фронтови 65-и свързочен полк РГК с гарнизон в Нова Загора, а през 1967 г. 63-ти свързочен полк РГК. На 1 октомври 1975 г. се създава 62-ра свързочна бригада. Бригадата е придадена към Управлението за безопасност и охрана (УБО), а след 1990 г. и на МВР.

1990 –[редактиране | редактиране на кода]

След 1990 г. множество полкове са преименувани в корпусни – 98-и свързочен полк, част от първа армия и 6 свързочен полк от трета армия са преименувани през 1996 г. и закрити окончателно през 2008 г. На 1 март 2000 г. е създадено Командване на стратегическата КИС. На него се подчиняват всички свързочни части на българската армия. През 2011 г. командването е преобразувано в свързочна бригада до 2011 г., когато се превръща в Стационарна КИС.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Инспекция на Свързочни войски (1938 – 1940)
  • Инженерно-свързочна инспекция (1940 – 1943)
  • Свързочен отдел при Главното командване на Действащата войска (1944 – 1945)
  • Свързочен отдел при Щаба на войската (1945 – 1947)
  • Свързочен отдел при Генералния щаб (1947 – 1951)
  • Свързочно управление – ГЩ (1951 – 1952)
  • Управление „Свързочни войски“ (1952 – 10 септември 1992)
  • Управление „Свръзки и електроника“ – ГЩ (10 септември 1992 – 1 септември 1997)
  • Управление „Комуникационни и информационни системи“ – ГЩ (1 септември 1997 – 1 юни 2008)
  • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – ГЩ (от 1 юни 2008)

Командири на Свързочни войски[редактиране | редактиране на кода]

  • Полковник (ген.м-р от 3.10.1940) Тодор Писков (1 март 1938 – 30 ноември 1943), инспектор на Свързочната инспекция
  • Полковник (ген.м-р от 6.5.1944) Васил Мирчев (30 ноември 1943 – 1 септември 1945), началник на Свързочния отдел при ЩВ
  • Полковник Христо Василев Видински (1 септември 1945 – 10 февруари 1948)
  • Полковник Дяко Дяков (10 февруари 1948 – 14 август 1952), началник на Свързочния отдел при ГЩ
  • Генерал-лейтенант Дяко Дяков –14 август 1955 – 9 юни 1955), командващ Свързочните войски

Командири на Управление „Свързочни войски“[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 г. Управление „Свързочни войски“ е разделено на 3 части, като остава в този вид само 1 година.

  • Полковник Славчо Венев Ангелов – септември 1951 – 1957, командир на Управление „Свързочни войски“
  • Полковник Иван Костов Калоянов – 1957 – 1963
  • Полковник Иван Костов Калоянов – 1963 – 1 октомври 1964, началник на Свързочния отдел към ГЩ на БА
  • Полковник Марин Великов Петров – 1963 – 1 октомври 1964, началник на Свързочния отдел към Главното управление за подготовка на войските
  • Полковник Йоло Христов Йолов – 1963 – 1 октомври 1964, началник на Свързочния отдел към Главното управление по въоръжение и техника
  • Полковник Иван Калоянов – 1 октомври 1964 – септември 1969
  • Полковник Марин Великов Петров – септември 1969 – октомври 1972
  • Полковник Русен Иванов Кондарев – октомври 1972 – 29 юли 1975
  • Генерал-майор Георги Калпакчиев – октомври 1975 – септември 1987
  • Генерал-майор Киро Киров – септември 1987 – 10 септември 1992
  • Полковник Александър Георгиев Ковачев – 10 септември 1992 – 1997, командир на Управление „Свръзки и електроника“
  • Полковник Александър Георгиев Ковачев – 1997 – 1999, командир на Управление „Комуникационни и информационни системи“
  • Генерал-майор Атанас Запрянов – 1999 – 6 юни 2002
  • Генерал-майор Иван Илевски – 6 юни 2002 – 3 май 2004
  • бригаден генерал Бойко Симитчиев – 3 май 2004 – 1 юни 2008
  • бригаден генерал Христо Тихинов – 1 юни 2008 – 28 юли 2014, директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи
  • бригаден генерал Емил Шошев – 28 юли 2014 –

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България