Северна Тиваида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тиваида.

Русская Фиваида на Севере. 1855 г.

Северна Тиваида (Северная Фиваида) е поетично название на областта около северните руски градове Вологда и Белозерск, появивило се като сравнение с древноегипетската област Тиваида, известна като място на първите раннохристиянски монаси-отшелници.

Историческата област Тиваида (на гръцки: Θηβαΐδα) е старинно название на историко-географска област в Горен Египет; терминът произлиза от гръцкото название на старата египетска столица Тива.

Терминът Северна Тиваида е въведен в употреба от православния писател Андрей Муравьов, който публикува през 1855 г. своята книга "Русская Фиваида на Севере", с размишления за поклонничеството по светите мества във Вологода и Белозерск.[1][2]

Църковният историк Иван Концевич свързва разпространението на монашеството в Руския Север в края на XIV - началото на XVI век с философията на исихазма. Той отбелязва, че руската "Северна Тиваида с нищо не отстъпва на своя африкански първообраз, тъй като отшелниците в девствените гори на Заволжието по своята духовна сила и достижения са равни на отците от първите векове на християнството"[3]

Понякога Северна Тиваида в тесен смисъл се нарича обширната околност на Кирило-Белозерския манастир. [4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Муравьёв А. Н. Русская Фиваида на Севере. СПб, 1855.
  2. Биография на А.Н.Муравьов на сайта www.hrono.info
  3. Kontzevitch I. M., ed. The Northern Thebaid, Monastic Saints of the Russian North. Platina, Calif.: Saint Herman of Alaska Brotherhood, 1975
  4. Карта Северной Фиваиды — окрестностей Кирилло-Белозерского монастыря