Сейго Накано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сейго Накано
中野 正剛
японски политик

Роден
Починал
27 октомври 1943 г. (57 г.)
Политика
Партия Тохокай
Сейго Накано в Общомедия

Сейго Наканоканджи: 中野 正剛; с хирагана: なかの せいごう) е журналист от епохата Шова, президент на радикалната партия Тохокай (東方会) и депутат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и учение[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-голям син в семейство от бившия окръг Фукуока, днес в префектура Фукуока, но в действителност се ражда в дома на чичото в Чуоку, пристанищен квартал на Фукуока. Неговото име в детството е Итаку Таро. Родителите му са рибари и бащата основава разклонение на семейството в Чуоку, където наема дом, за да упражнява занаята си. Майката от Мотокамура, област Итошима, префектура Фукуока е била заета в соевата индустрия. Приет е в гимназията Шуюкан във Фукуока. По време на ученето си там през 1903 г. приема решението да се прекръсти. През 1905 г., след завършване на училището, записва политология и стопанско учение в университета Васеда, за което, след съгласие в семейството, отпътува за Токио.

Бронзова статуя на Сейго Накано във Фукуока

С Такетора Огата, с когото се среща, докато е ученик в средното училище, е заедно и в университета Васеда, и в издателството Асахи Шинбунша. По време на следването квартирата им също е обща. За да осигурява студентските такси и продоволствието си, работи в списанието „Нихон ойоби Ниппонджин“ (Япония и японци, на японски: 日本及日本人) на философа Мияке Сецуреи. По това време се запознава и с Тояма Мицуру, който е на ръководна длъжност в Генйоша (玄洋社, „Сдружение на черния океан“). Смята се, че десните (右翼的, уйокутеки) убеждения в късните години на Накано са оформени под силното въздействие на Тояма.

Дейност като журналист[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си през 1909 г. в университета Васеда, заедно със състудента си Акира Казами постъпва в компанията, където са издавали ежедневника „Майничи Шинбун“ (毎日新聞), но след това преминава към списанието „Асахи Шинбун“ (朝日新聞). В Асахи Шинбун под псевдонима 戎蛮馬 продължава в последователни броеве политическите критики като журналист по въпросите на управлението, най-вече в статиите „Правителствени стратези“, „Теория на гражданските права в епохата Мейджи“ и си спечелва известност.

Скоро след това, през 1913 г. (втората година от ерата Тайшо) се оженва за Тамико, дъщерята на Мияке Сецуреи. Сватове на неговата сватба са Тояма Мицуру и Казуо Коджима.

През 1916 г. (петата година от ерата Тайшо) напуска Асахи Шинбун и се премества в Тоходжиронша (東方時論社, „Източни коментари“), където заема едновременно две длъжности – на директор и главен редактор.

Издигане в политическите кръгове[редактиране | редактиране на кода]

На следващата година, след като се премества в Тоходжиронша, през 1917 г. при изборите за членове на долната камара на парламента се кандидатира, но претърпява поражение.

Обаче издава критично произведение на японската външна политика – „Аз бях очевидец на мирната конференция“, което се превръща почти в бестселър, дори дотолкова, че на изборите през 1920 г. е избран, а след това още 8 последователни пъти. В началото той основава „Група за независимост“ (無所属倶楽部, мушозокукурабу), но през 1922 г. се премества в „Група за реформи“ (Какушинкурабу 革新倶楽部). След това обаче преминава през партиите Кенсейкай (憲政会, Конституционната партия) и Риккенминсейто (立憲民政党, Партия за конституционно управление).

Докато е в Минсейто, като ръководител на партийния агитационен отдел, той, заедно с Рютаро Нагай, призовава за допълнителен военен бюджет и за убийството на китайския вожд Чжан Цзолин срещу кабинета на Гичи Танака и си спечелва славата на антимилитарист.

Докато Минсейто е на власт, по препоръка на бъдещия министър-председател Осачи Хамагучи, тогава вътрешен министър, наследява Букичи Мики като министър на финансите, бил е също и министър на съобщенията.

Фашистки уклон[редактиране | редактиране на кода]

Накано преживява коренен обрат през шестата година от ерата Шова след Манчжурския инцидент (или още наричан: Мукденският инцидент, инцидентът от 18 септември). Адачи Кензо напуска своята партия, която предлагала правителство на националното единство и образува заедно с Накано фашистката Кокуминдомей (国民同盟, „Народен съюз“).

По-нататък през 1936, 11-тата година от ерата Шова, основава партията Тохокай и сам ѝ става президент.

През 1937 и 1938 посещава Италия и Германия, разговаря с Бенито Мусолини и Адолф Хитлер и става видно, че все повече Накано бива привлечен от фашизма. През 1939 отрича парламента, застъпва се за премахване на партиите и подава оставка като депутат. Накано подкрепя доктрината Наншинрон (според която Югоизточна Азия и Тихоокеанските острови са сфера на влияние на Японската Империя) и оста Рим-Берлин-Токио и ръководи „Конгрес за присъединяване на народите от Източна Азия“. Поема поста на организационен отговорник на Тайсей Йокусанкай (Общество в подкрепа на Имперската власт, 大政翼賛会).

Противопоставяне на Хидеки Тоджо[редактиране | редактиране на кода]

По-нататък той става противник на диктатурата на Хидеки Тоджо. През 1942 г., тъй като той се противопоставя на засилването на властта на единствената вече партия Тайсей Йокусанкай, я напуска. При общите избори същата година той самият избира кандидатите, които не са предпочитани (от правителството), чрез което не се подчинява на премиер-министъра Тоджо. В листата на Тохокай има 46 кандидати освен Накано, сред които и професор(и) в университета Васеда, но от всичките биват избрани единствено 7. Въпреки това в своето упорство той отказва да подкрепи парламента и накрая с помощта на убеждаване от страна на Наоки Хошино, високопоставен манчжурски служител, приема да отиде на заседанието на парламента, чрез което го признава.

На 10 ноември същата година в аулата Окома на университета Васеда по време на лекция на тема: „да преуспеем с най-способните хора под небесата“. В отговор на словото му студентите се изправят и запяват в хор химна на ВУЗ-а „Токийският Северозапад“. По това време в този ВУЗ студент е бъдещият премиер-министър на Империята Нобору Такешита, който е бил трогнат от речта и повлиян в своята бъдеща политика.

За 1943 г. в новогодишната статия във вестника Асахи Шинбун „По въпроса за министър-председателя по време на войната“, която публикува, излага своята анти-Тоджо позиция и силно разкритикува кабинета Тоджо „известен министър-председател, който е поставен в трудно положение, трябва да е абсолютно непреклонен“. От съдържанието на тази статия Хидеки Тоджо побеснява и нарежда да се забрани Асехи Шинбун. През март същата година 81-ото заседание на Имперския парламент одобрява приемането на извънредно положение.

След това събитие Фумимаро Коное и принц Хигашикуни Нарухико започват да играят основна роля в управлението.

Залавяне и самоубийство[редактиране | редактиране на кода]

На 6 септември 1943 г. е арестуван и отведен в полицейско управление. На 26 октомври е освободен временно за 25 дни от затвора, но още на 27 октомври в първия етаж на частен дом се самоубива чрез сепуку. Причината за самоубийството е в бъдещи разпити да не бъде предизвикан отрицателен ефект върху анти-Тоджо настроените членове на императорското семейство. Известно е, че преди да се прореже под масата, върху която е статуетка на народния герой Кусуноки Масашиге, Накано излага на показ снимки от някогашните си срещи с Хитлер и Мусолини, на които е заснет редом с всеки от тях.

Интересно за Накано[редактиране | редактиране на кода]

  • По-малкият му брат е поет и критик.
  • Днес издигнатата някога бронзова статуя на Накано е в Чуока, Фукуока, район Имагава.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „中野正剛“ в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.