Сен Жан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сен Жан
Сателитна снимка на eзерото Сен Жан
Сателитна снимка на eзерото Сен Жан
Relief map of Canada.png
48.5944° с. ш. -72.03° и. д.
Местоположение в Канада
Местоположение провинция Квебек
Координати 48°35′ с. ш. 72°07′ з. д. / 48.583333° с. ш. 72.116667° з. д.
Притоци Мистасини, Перибонка, Ашуапмучуан и др.
Отток река Сагеней
Дължина 44 км
Ширина 24 км
Площ 1003 km2
Воден обем 11,9 км3
Надм. височина 98 m
Басейн около 71 947 km2
Населени места Алма, Робервал, Перибонка, Долбо-Мистасини, Нормандин, Шамбор, Сан Фелисиен и др.
Сен Жан в Общомедия
Изглед от брега на езерото в близост до градчето Метабет

Езеро Сен Жан (на френски: Lac Saint-Jean) е 5-то по големина езеро в провинция Квебек. Площта му, заедно с островите в него е 1003 км2[1], която му отрежда 43-то място сред езерата на Канада. Площта само на водното огледало без островите е 1002 км2[1]. Надморската височина на водата е 98 м[1].

Езерото се намира в южната част на провинцията на 180 км северно от град Квебек. Площта на водосборния му басейн е 71 947 км2. Дължината му от северозапад на югоизток е 44 км, а ширината от югозапад на североизток – 24 км. Максимална дълбочина – 63 м. Обем 11,9 км3. Сен Жан се намира в плитка долина с ледников произход, като годишното колебание на водната повърхност е от порядъка на 5,5 м. От декември до май е сковано от ледена покривка. Богато на риба – годишен улов около 22,5 хил. т.

Езерото се подхранва от десетки реки и ручеи, най-големи от които са: Мистасини, Перибонка, Ашуапмучуан и др. От езерото в източна посока изтича плавателната река Сагеней (247 км), която се влива в естуара на река Сейнт Лорънс. По бреговете на езерото са разположени множество селища, по-големи от които са: Алма, Робервал, Перибонка, Долбо-Мистасини, Нормандин, Шамбор, Сан Фелисиен и др.

Езерото Сен Жан е открито през 1647 г. от френския монах-йезуит Жан дьо Кан и е кръстено на неговото име. Има съмнения, че езерото е открито и посетено много по-рано, през 1542 г. от Жуан Афонсу, португалски мореплавател, главен пилот (кормчия) в експедицията на Жак Картие.

През 1671 г. езерото за първи път е описано, грубо скицирано и нанесено на карта от друг френски монай-йезуит Шарл Албанел[2]. По това време по бреговете на езерото живеят индианците какоучаки, които назовават водния басейн Пиекоиагами (в превод "плоско езеро"), и които започват активна търговия с монасите йезуити. Три години след експедицията на Шарл Албанел, през 1674 г. цялата област около езерото става френско кралско владения и първата търговска станция (фактория) е построена в устието на река Метабетчуан през 1676 г.

До средата на 1850-те години, т.е. близо две столетия се води активна търговия с ценни животински кожи между местните индиански племена и европейските прекупвачи. От 1849 г. и до началото на XX в. се провежда активно заселване на региона с преселници от други райони на Канада, САЩ и Европа. През 1888 г. е построена жп линия до град Робервал, която обслужва усиления дърводобив извършващ се в района от началото на века. В началото на XX в. е построен голям целулозно-хартиен комбинат, използващ огромното количество дървен материал добиван около езерото, а през 1943 г. е построен завод за проидводство на алуминий.

Друг важен фактор за развитието на промишлеността в района е строителството на ВЕЦ-ове на река Алма през 1923 г. и на река Перибонка през 1951-1960 г. През последните години по бреговете на езерото бурно се развива туризма, летния отдих и спортния риболов (главно улов на сьомга и щука).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сен-Жан (озеро)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.