Сива гъска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сива гъска
Anser anser (aka).jpg
Graylag geese (Anser anser) in flight 1700.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Anser Гъски
вид: A. anser Сива гъска
Научно наименование
Уикивидове Anser anser
Linnaeus, 1758[3][4][5]
Разпространение
Anser anser distribution map.png
сива гъска в Общомедия

Сивата гъска (Anser anser) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 2,5 и 6 кг. Дължина на тялото 83–98 cm, размах на крилете около 160 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Възрастните птици имат черни петна по гърдите и корема. Лети бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът и е подобен на този на домашната гъска.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена, но с ниска плътност на популацията в Европа и Азия. Среща се и в България, в резервата Сребърна, където гнездят около десетина двойки, няма сведения за други гнездящи двойки на наша територия. Прелетна птица.

Придържа се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочва към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Много често можем да наблюдаваме Сивата гъска на ята. При този вид са силно изразени социалните контакти, между отделните индивиди и ятата. Установено е от редица учени етолози, като Конрад Лоренц, че Сивата гъска е високо интелигентна птица, разполагаща с развит език за общуване и живееща в сложни социални структури. Тя е едно от малкото животни способно да брои (до 3–4, дори и до 5 в определени случаи).

Приема предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Моногамна птица, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 3–4 година. Гнезденето започва по-рано от това на другите видове гъски, понякога още в заснежени местности. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми. То е голямо, изградено от суха растителност и покрито с пух. Снася от 2 до 15, но най-често 4–5 бели с лек жълтеникав или зеленикав оттенък яйца. Мъти 27–29 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно със женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги отбраняват яростно и самоотвержено.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Сивата гъска е родоначалник на Домашната гъска, като се счита, че одомашняването е протекло сравнително неотдавна, за него е способствал социалният начин на живот воден от тези птици. При кръстоска с Домашната гъска се получава здраво и жизнеспособно поколение. Дълголетен вид, продължителността на живота и достига няколко десетки години. Поради намалялата си численост в природата Сивата гъска е включена в Червената книга на застрашените видове в България.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Anser anser. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 октомври 2009.
  2. Червена книга на Република България. [{{{redbooklink}}} Сива гъска]. Посетен на 21 март 2012
  3. указано в: HBW and BirdLife Taxonomic Checklist v2
  4. указано в: IOC World Bird List Version 8.1
  5. указано в: IOC World Bird List Version 7.3