Силов кабел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Разрез на трифазен силов кабел за 230 kV за полагане под вода

Силовият кабел е проводник или съвкупност от електрически проводници, по който тече ток, който е с големи стойности. Тези кабели са проектирани да работят при много тежки условия (влага, топлина, пренапрежения, механични и химични въздействия). Кабелите се изграждат от няколко различни слоя защитни материали в зависимост от нужните характеристики.

История[редактиране | редактиране на кода]

Телеграфните системи използват първите форми на електрически кабел. В Русия през 1812 г. се използват проводници за взривяване на руди. За пръв път силовите кабели се изолират с неутрален каучук от 1870 г. Двадесет години по-късно британският електроинженер и изобретател Себастиан Феранти (Sebastian Ziani de Ferranti) конструира кабелите за пренасяне на енергия в сегашния им вид.[1] Първият 2 kV кабел е произведен през 1885 г. Година по-късно се конструира и 11 kV кабел. Първата мрежа от силови кабели на енергия се конструира в Ню Йорк от Томас Едисън през 1884 г.[2] Азбест е използван като изолатор при силовите проводници от 1920 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]