Силов кабел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разрез на трифазен силов кабел за 230 kV за полагане под вода

Силовият кабел е проводник или съвкупност от електрически проводници, по които тече ток с големи стойности. Тези кабели са проектирани да работят при много тежки условия (влага, топлина, пренапрежения, механични и химични въздействия). Кабелите се изграждат от няколко различни слоя защитни проводящи и изолационни материали в зависимост от нужните характеристики. Силовите кабелни линии служат основно за захранване на подстанции, трафопостове, и разпределителни табла на големи промишлени и обществени сгради.

История[редактиране | редактиране на кода]

Телеграфните системи използват първите форми на електрически кабел. В Русия през 1812 г. се използват проводници за взривяване на руди. За пръв път силовите кабели се изолират с неутрален каучук от 1870 г. Двадесет години по-късно британският електроинженер и изобретател Себастиан Феранти (Sebastian Ziani de Ferranti) конструира кабелите за пренасяне на енергия в сегашния им вид.[1] Първият 2 kV кабел е произведен през 1885 г. Година по-късно се конструира и 11 kV кабел. Първата мрежа от силови кабели на енергия се конструира в Ню Йорк от Томас Едисън през 1884 г.[2] Азбест е използван като изолатор при силовите проводници от 1920 г.[3][4]

Устройство и приложение[редактиране | редактиране на кода]

  • Кабели с изолация от напоена с масло хартия

По този начин се изработват силови кабели за напрежение до 750 kV и честота 50 Hz, но често те се употребяват за напрежения до 35 kV включително. Те използват като защитна обвивка алуминий или олово, като алуминият е по-евтин и лек, но по-слабо химически устойчив.[5]

  • Силови кабели с каучукова изолация

Използват се в мрежи до 10kV и основно за постоянно напрежение. Някои видове имат и стоманена защитна обвивка.

  • Силови кабели с поливинилхлоридна изолация.
Муфа за свързване на силов кабел с една фаза. * червено – тоководещо жило и клема. * синьо и бяло – изолация * черно – корпус на муфата.

Използват се в мрежи с напрежение до 6 kV. Тези кабели използват най-евтин материал за изолация. Пожаробезопасността обаче е понижена.

Съединяване[редактиране | редактиране на кода]

Съединяването на силовите кабели се прави със специализирани изолационни и токопроводящи материали съвместими за съответния тип кабел и напрежение. Необходимо е връзките да са 100% херметични и водонепроницаеми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) www.neetrac.gatech.edu
  2. History of Paper Insulated Power Cables // Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2017-01-29.
  3. www.cable-yt.com[неработеща препратка]
  4. www.cable-yt.com // Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2017-01-27.
  5. силови кабели средно напрежение. Април 2015. Брой-2]