Направо към съдържанието

Симфония № 7 (Бетховен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симфония № 7
Интро
симфония на Лудвиг ван Бетховен
КомпозиторЛудвиг ван Бетховен
Тоналностла мажор
Създаване1811 – 1812 г., Теплице
Премиера8 декември 1813 г.
Виенски университет, Виена, Австрийска империя
Симфония № 7 в Общомедия

Симфония № 7 ла мажор на Лудвиг ван Бетовен, опус 92, е написана между 1811 – 1812 г. и има четири движения. В този период здравето на Бетовен се подобрява, защото е в бохемския балнеоложки град Теплице. Творбата е посветена на граф Мориц фон Фрис.

На премиерата Бетовен казва, че това е едно от най-добрите му произведения. Втората част, „Алегрето“ (Allegretto), е най-популярната част и е получила бис. Незабавната популярност на „Алегрето“ води до честото му изпълнение, отделно от цялата симфония.[1]

Когато Бетовен започва да композира 7-а симфония, Наполеон планира похода си срещу Русия. След 3-та симфония, а вероятно и 5-а, 7-а симфония изглежда е поредната музикална конфронтация на Бетовен с Наполеон; този път в контекста на европейските освободителни войни от годините на Наполеоновото господство.[2]

С времето Бетовен губи слуха си все повече, което прави необходими „тетрадки за разговори“ от 1819 г. нататък, с помощта на които Бетовен комуникира писмено.[2]

  1. "Beethoven's Symphony No. 7 in A Major, Op. 92" at NPR (13 June 2006)
  2. а б Goldschmidt 1975, с. 29 – 33, 39 – 43, 49 – 55.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Symphony No. 7 (Beethoven) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​